Тъкмо се питаше дали си пада и по дебели жени, когато усети, че главата му се отпуска на рамото й. И тъй като бе станала причина за безсънието му предишната нощ, реши, че не е редно да се оплаква. Побутна го леко, за да се облегне назад, защото не искаше да го буди. Зае се да съставя мислено списък на нещата, с които трябваше да се заеме веднага след пристигането си, когато усети, че Джак отново отпуска глава на рамото й. Предаде се и реши да го остави така и сама да се опита да поспи. Чела беше някъде, че главата е около една седма от теглото на човека и сега успя да се убеди в това на практика.
Отвори очи близо час преди определеното за кацане време. Джак все така спеше подпрян на рамото й, но този път ръката му я бе прегърнала. Поизправи се в седалката си и все още сънена, помоли стюардесата да й донесе чаша чай.
Достатъчна й беше само една глътка, за да реши, че е изключително наложително да назначат Андрюс за консултант по чая в „Бритиш Еъруейс“.
Джак отвори очи и се отдръпна на своето място.
— Как е чаят? — ухили се той.
— Пила съм и по-лош — отвърна.
— Какво смяташ да правиш, щом се прибереш така внезапно възкръснала?
— Ще се свържа със семейството и приятелите си, за да се уверят, че наистина съм жива, след това ще си потърся работа. А ти?
— Ще се чуя с шефа си, за да го зарадвам, че никак не съм се приближил до повдигането на обвинение срещу Фенстън. Тъкмо повод да изслушам две от любимите му фрази: „Вдигай дивеча, Джак“ и „Крайно време е да отбележиш някоя и друга точка“.
— Не е много честно — отбеляза Анна, — особено след като Кранц е зад решетките.
— Не е там благодарение на мен. След това ще се наложи да се справя с гняв далеч по-яростен от този на шефа ми, имам предвид майка ми. Ще трябва да обясня защо не съм се обадил в събота, за да се извиня за отсъствието си от нейната вечеря с ирландско задушено. Единственият ми шанс да измия срама е да открия какво се крие зад инициалите КРНЙ. — Той бръкна в горния джоб на якето си. — След като си събрах багажа и отидох с Том до посолството, успях благодарение на напредъка в технологиите да направя точно копие, а оригиналът да си остане в Румъния. — Извади ключ, на който ясно личаха буквите КНРЙ.
Анна го пое и го завъртя от всичките страни.
— Имаш ли някаква идея откъде може да е? — попита.
— Никаква. Ако на теб ти хрумне нещо, казвай. Смятам в остатъка от почивните дни да се отдам на догадки и проучвания, за да има с какво да се представя на шефа си в понеделник.
— Може по време на кроса си в понеделник да забавиш малко темпото, за да ме уведомиш, ако си стигнал до някакво решение.
— Мислех да споделя с теб предположенията си на вечеря довечера — каза Джак.
— Много съжалявам, но колкото и да ми се иска, няма да мога. Ще вечерям с Тина.
— Така ли? Бъди внимателна.
— Ако искаш, можем да се видим утре сутринта в шест — предложи Анна, като се направи, че не е чувал забележката.
— Значи да си навия часовника за шест и половина, за да те хвана по средата на трасето.
— В шест и половина ще съм вече под душа.
— Жалко, че ще го пропусна.
— Между другото, би ли ми направил една услуга?
Липман влезе в кабинета на председателя, без да чука.
— Видяхте ли това? — Той остави на бюрото брой на „Ню Йорк Таймс“, сгънат така, че да се вижда рубриката за новини от външния свят.
„Полицията в Румъния арестува наемен убиец“, гласеше заглавието. Фенстън внимателно прочете краткия текст два пъти, преди да каже каквото и да било.
— Разбери колко ще иска шефът на полицията — нареди отсечено.
— Може да не се окаже толкова лесно — подхвърли адвокатът.
— Винаги е лесно, трудно е само уговарянето на цената.
— Трябва да обмислим и още един въпрос — додаде Липман и сбърчи чело.
— И какъв е той?
— Ван Гог. Трябва да застраховате картината след онова, което се случи с Моне.
— Никога не застраховам картините си. Не искам данъчните да пресмятат стойността на колекцията ми. А и едва ли ще се случи такова нещо два пъти.
— Вече се случи — отбеляза Липман.
Председателят сбърчи вежди и след кратък размисъл въздъхна.