Изобел, разсеяна от думите му, не се обади навреме, за да попречи на Филип да подпише формуляра.
— Чакай малко, Филип — каза тя.
— Не специално посвещение — каза Мъри. — Само името ви. Ще бъда толкова доволен.
— Разбира се — каза Изобел.
Мъри й подаде книгата заедно с химикалката си и Изобел се подписа на титулната страница, както беше правила толкова често в толкова много стотици книги. Той плавно и спокойно подмени книгата с клипборда с формуляра за поръчка отгоре.
— И тук също, моля — каза той. — За пръв път получавам автограф от писател върху формуляра за поръчка.
Докато той говореше, Изобел се подписа, откривайки, че е притисната от ентусиазма на Филип, от собствената си склонност да отстъпва, и от молбата на Мъри за автограф за книгата, която по някакъв начин се беше преобразила в упълномощаването му да започне работа.
— Бинго — каза Мъри, когато тя сложи точка след последната буква от името си.
Деветнайсет
Изобел заслуша как телефонът звъни в офиса на Трой, представяйки си как служителката на рецепцията прекъсва работата си на клавиатурата, за да вдигне слушалката. Когато момичето отговори, Изобел съобщи името си и си представи как момичето натиска бутона за задържане на разговора и казва на Трой, че се обажда Изобел. Моментално, по-бързо от когато и да било преди, я свързаха и приглушеният, интимен тон на Трой изрече:
— Скъпа?
— О!
За момент мълчаха, всеки — заслушан в тихото дишане на другия, давайки си взаимно сметка за присъствието си.
— Липсваш ми — каза Трой. — Липсва ми Зелда.
— На мен също — каза Изобел пламенно.
— Все се надявам, че отделът за връзки с обществеността ще настои тя да отиде на Литературния фестивал на Външните Хебридски острови, за да можем да заминем заедно за цяла вечност. Дори им позвъних да проверя дали имат предвид нещо, което искат тя да направи; но не са планирали нищо.
— Въпреки това бих могла да дойда.
Трой въздъхна.
— Да. О, да. По-добре от нищо. Ела все пак.
— Другия понеделник?
— Добре тогава. Можеш ли да останеш да пренощуваш?
— Ще го уредя — обеща Изобел. — Да дойда ли следобед?
— Ела за обяд.
Замълчаха отново.
— Толкова те желая, Зелда — каза Трой.
Изобел се чу да казва: „Да“, е възторжения шепот на Зелда. Покашля се и заговори със собствения си по-равен тембър:
— Надявам се, че няма да ми се ядосаш, мисля, че направих нещо доста глупаво, но е свършено.
— Да не би басейнът? — попита той.
— Боя се, че да.
— Нима си подписала? Изобел, нима подписа?
Изобел затвори очи в моментна гримаса, ужасявайки се от гнева на Трой:
— Моля те, не се сърди.
— Защо го направи? — настоя той. — Бяхме го обсъдили. Бяхме се разбрали да се посъветваш с някого, не да прибързваш с това.
— Филип го искаше толкова много — каза тя немощно.
Трой издаде неясно възклицание и не каза нищо повече. Изобел почувства, колкото и да бе нелепо, че е готова да заплаче.
— Моля те, не се сърди — повтори тя и знаеше, че гласът й е жаловит, като на просякиня.
— Не се сърдя на теб — каза той раздразнено. — Просто се ядосвам, като виждам, че той хвърля толкова пари. Знам колко усърдно работиш за тях. А после той ги пръска за броени дни.
— Знам — каза тя. — Но…
— Искам да кажа, не е като да допринася с каквото и да било. За него това са готови пари, които лесно се харчат. Но предназначението на тези пари беше да те измъкнат от скромното ти съществуване. Това щеше да бъде пенсията ти, Изобел. Тези пари бяха предназначени да си купиш някои луксозни неща, да си откупиш малко почивка. За Бога, бяха предназначени да си купиш масло за вана!
— Какво? — Изобел бе объркана от внезапната смяна на тона и темата.
— Никога не си купуваш маслата за ароматерапия, които Зелда харесва. Колко от собствените си пари харчиш за себе си?
— Трой… — каза умолително тя.
— Искам да кажа, за Бога… — Трой млъкна рязко. Настъпи кратко мълчание, а после той каза със съвсем нов, студен тон: — Съжалявам. Забравих. Аз съм само агентът. Работата ми е да печеля пари за теб, не да ти казвам как да ги харчиш. Работата ми е да ти издействам най-добрата сделка с издателството, когато продаваш книгата си… А не в магазина, когато пазаруваш.
— Трой… — повтори тя.
Той нямаше да се остави да го прекъсват. Беше неудържим.
— В такъв случай, кажи ми — питам просто от любопитство, от чисто академичен интерес — колко ще струва този басейн? Питам се колко ли плащат напоследък хората за плувни басейни? Говорехме, че вероятно бихте могли да си позволите трийсет хиляди, нали така? За каква сума говорим — трийсет хиляди? Трийсет и пет?