Изобел чакаше.
— Тук трябва да бъдем прозорливи. Трябва да бъдем с един скок напред. Избрахме точния момент за Зелда Виър с литературата за оцеляването, но трябва да го направим отново. Към следващата година сигурно ще излязат половин дузина големи книги за оцеляването, трябва да осигурим преднина на Зелда. Тя трябва да бъде напред пред тълпата, а не да се бори в средата. Тя трябва да бъде на предна линия.
— На предна линия, устремена накъде? — попита Изобел.
— Към духовността — каза Трой тържествуващо.
— Зелда се ориентира към духовността? — попита тя слисано.
Той кимна.
— В първите половин дузина глави се говори за богатството и успеха и колко богат е животът на нашата героиня, а после тя претърпява разтърсващо преживяване, изпада в клинична смърт, и тогава вижда ослепителна светлина и среща своя духовен водач. Той трябва да е красив, трябва да е туземец, но туземец от някое много модно място. Представям си може би Африка, може би Южна Америка, ще го уточним. Във всеки случай, нашумяла ваканционна дестинация, защото той й разказва за предишния си живот и имаме много природни описания.
Изобел кимна.
— Тя се влюбва в него и става по-духовна…
— И има ужасно еротични преживявания — вметна Трой. — Секс с немъртвите, много секси.
— А после тя трябва да го пусне да си отиде. Трябва да го остави да се върне в духовния свят и да остави любовта им зад гърба си, за да може да открие мъжа, когото е обичала през цялото време, в реалния свят, мъжа, когото е пренебрегнала преди, защото е бил беден. Но той винаги я е обичал предано и сега тя вижда добрите му качества.
Трой затвори очи.
— Фантастично — каза той. — Това ще свърши работа. А кой е мъжът, когото винаги е обичала? Трябва да има още нещо, не само да е беден.
— Той е внук на духовния й водач — заяви Изобел. — И много прилича на него, когато е гол. Просто тя никога преди не е забелязвала. Никога преди не са се любими. Всъщност именно затова той винаги е изпитвал привличане към нея. В известен смисъл той е прероден.
Трой й се усмихна широко.
— Напиши ми резюме на това и първите две глави, и мога да ти издействам договор за още четвърт милион — каза той. — Филип ще може да си получи басейна, а ти все пак ще бъдеш заможна жена.
Двайсет и едно
Трой заведе Изобел на обяд в един моден ресторант и й сочеше телевизионните звезди и продуценти, които идваха и си тръгваха с много шум, вълнение и целувки по бузите. Изобел не разпозна почти никого. Всекидневната й работа и рутината на вечерите й не предвиждаха време за телевизия, а тъй като нямаше телевизор в дневната или спалнята си, рядко успяваше да зърне и някое предаване. Телевизорът в кухнята служеше да „прави компания“ на Филип и госпожа М. през деня, и те сигурно биха разпознали много от хората, които пристигаха и възклицаваха, поръчваха храна и искаха специално приготвени блюда. Изобел се стараеше да бъде впечатлена от факта, че обядва със знаменитости, но не можеше да направи много повече, освен да се усмихва и да кима, докато Трой й изреждаше поредица от непознати за нея имена.
Няколко души се приближиха до масата им и Трой запозна Изобел с тях. Един мъж се наведе, зашепна в ухото на Трой и го разсмя, преди да си тръгне.
— Кой беше този? — попита Изобел.
— Просто мой приятел.
— Майка му никога ли не му е казвала, че е невъзпитано да се шепне пред други хора?
Трой й се усмихна.
— Знаеш ли, бас държа, че му е казвала, а той е бил толкова лошо момче, че не е слушал.
Изобел кимна и се върна към десерта с крем.
— Трой — започна тя предпазливо. — Наистина изглежда, че имаш много приятели-мъже.
Лицето му веднага светна развеселено.
— Да, имам.
— Питах се… — тя се поколеба, а после зададе решителния въпрос. — Питах се дали освен приятели са ти и любовници?
— Така ли?
— Не си длъжен да ми казваш.
— Знам, че не съм.
— Но бих искала да знам. За мен това е част от начина да те опозная по-добре.
Беше принуден да се пребори с изкушението да излъже веднага, помисли си, че навярно можеше да й има доверие.
— Нещата стоят така — каза бавно. — Тайната не е моя. Ако ти кажа, че някой е мой любовник, тогава издавам неговата тайна, нали? А не може да се каже, че това би било честно. Той може да не иска да се знае, че се вижда с мен. Да не иска да бъде разкриван.
Тя кимна.
— Така че няма да цитирам отделни личности. Но истината е, че понякога имам любовници-мъже.
— Но не би нарекъл себе си хомосексуалист?
Гласът на Изобел беше малко по-силен от шепот, но въпреки това Трой пламна от гняв заради недискретността й.