— Момиче — поправи бързо Изобел. — Много по-секси.
от страна на изключително красиво момиче, което е обожавала. Виждаме юношеството й и приятелството й с Жан-Пиер, което тя никога не допуска да прерасне в любов. В състоянието си на клинична смърт тя вижда как му причинява болка, как го отблъсква, как дори решението му дая последва в парфюмерийната промишленост е реакция на собствената й амбиция и интереса на семейството.
— Лавандулата е страхотна — промърмори Изобел. — Може би двамата с Трой можем да отидем там. О, Боже, лавандулови поля в средата на лятото! За да направя проучвания.
В края на наставленията на духовния си водач Франсин разбира всичко, но освен това съзнава, че е страстно влюбена в него. Любовта, която е отприщил, е насочена изцяло към него. В духовната обител те се събират, в духовното царство правят жарка любов, само веднъж, само едно обречено страстно изживяване, а после, докато лежи в обятията му, тя бавно се събужда и открива, че е в болничното си легло.
Зашеметена от разочарование, тя заплаква, разбрала, че е жива и напусната от своя любовник, духовния си водач, и тогава съзнава, че стаята е изпълнена с уханието на лавандула.
— Хубаво — промърмори Изобел.
Жан-Пиер е донесъл грамаден букет лавандула от насажденията на родното им място с надежда единствената жена, която някога е обичал, да се върне към живота. Когото го поглежда, Франсин осъзнава за първи път, че той е мъжът, когото винаги е обичала, и че мистериозният му произход има обяснение. Той е правнук на нейния духовен водач, а необикновеният родилен белег
— По-рано трябва да вмъкна родилен белег — отбеляза си Изобел.
всъщност е точно копие на мистичната татуировка на духовния водач. Най-после тя осъзнава, че го обича и че в негово лице ще намери истинското щастие. Край.
Изобел се облегна назад в стола си и се усмихна широко към екрана. Имаше нещо толкова възхитително лесно в писането на история заради сюжета, а не заради разработването на морален мотив. Беше като почивка — да скача от случка на случка, без дори за миг да се тревожи къде може да я отведе следващият скок, сигурна в убеждението си, че почти нищо не беше твърде пресилено за този читателски кръг.
Хвърли поглед към часовника. Трой сигурно още беше на бюрото си. Набра номера му и веднага я свързаха.
— Изобел?
— О, Трой.
— Всичко наред ли е?
— Току-що написах резюмето за новия роман на Зелда Виър.
— Изобел, толкова си бърза с историите на Зелда, не мога да проумея защо не сме го правили още преди години.
Тя се изкикоти.
— И са толкова забавни. Действието ще се развива в Прованс и Париж.
— Великолепно. Кога мога да го видя?
— Само трябва да се поизглади. Да ти го изпратя ли с имейл?
— Да, нямам търпение. Такова ли е, каквото го планираше?
Изобел се поколеба.
— В известен смисъл има нещо повече.
Долови усмивката в гласа му.
— Знаех си, че ще има. Какво повече има?
Изобел се замисли за момент. Тренираният й, критичен ум не можеше да устои на изкушението да разнищи една история, докато стигне до сърцевината на смисъла.
— Предполагам, че ще бъде книга за жена, която се е преструвала, че няма съкровени желания, а после трябва да стигне почти до границата на смъртта, за да открие, че желанията й са изключително властни. Че единствено, когато познае желанието си, като застане лице в лице с него, може да се върне към живота.
В слушалката се чу едва доловима въздишка.
— Да — каза Трой просто. — Трябва да се изправиш пред желанието си, в противен случай се превръщаш в един от живите мъртъвци.
— Като в кома — каза Изобел. — Дишаш и се храниш, но, всъщност изобщо не осъзнаваш живота.
Настъпи кратко мълчание.
— Наред ли е всичко вкъщи? — попита Трой.
— Излязоха да прекарат следобеда заедно — каза Изобел. — Филип му помага да избира някакви плочки. Очевидно Филип има страхотен усет за цветовете.
— Има ли?
— Никога преди не съм го забелязвала, но явно Мъри е на мнение, че Филип му помага много — тя замълча за миг. — Обядваха телешко задушено. Госпожа М. им го приготви.
Трой не знаеше как се предполага да реагира на това сведение.
— О!
— Ще се приберат късно — каза Изобел. — Избират плочки.
— О! — повтори Трой.
— Ще се храня сама — каза Изобел с малко посърнал глас. — Ще си стопля малко от задушеното.
— Изобел — каза Трой предпазливо. — Ако Мъри се изпречва между теб и Филип, тогава навярно е редно да говориш с Филип. Само това имах предвид, когато казах, че прекарват много време заедно. Ако това те смущава, би трябвало да му кажеш.