— Всъщност не мога, нали? — отвърна Изобел. — Не и когато си помислиш какво правим ние.
— Филип не знае за това…
— Мъри знае, че не съм била отседнала в хотела. Обадил се там тази сутрин.
Последва остро вдишване, рязко поемане на дъх, а после
— Така ли? — каза Трой, като говореше бавно, за да печели време. — И какво ти каза?
— Каза ми, че не е безпокоил Филип с това, а аз казах, че в хотела сигурно са объркали нещо, и се оплетох.
— Той повярва ли ти?
— Така мисля — каза неуверено Изобел, тайно убедена, че Мъри не беше повярвал. — Но заради това наистина имам чувството, че не мога да го изхвърля от къщата или дори да се оплача от него. Той знае нещо компрометиращо за мен, разбираш ли.
Трой мълчеше, мислейки бързо.
— Със сигурност би могла да поговориш насаме с Филип и просто да кажеш, че не искаш Мъри да виси постоянно в къщата. Помоли го да се среща с него навън, ако държи да прекарва толкова много време с него.
— Бих могла да опитам — каза Изобел без ентусиазъм.
— Или просто зарежи, остави ги да ходят да избират плочки заедно. Не вреди, нали? Ако това ти дава свобода?
Изобел не реагира на топлотата в гласа му.
— Тук е толкова тихо нощем — каза тя, привидно без връзка с темата. — Когато съм тук сама. А когато не работя, няма какво да правя.
— Продължавай да работиш тогава — посъветва я Трой ободрително. — И ми изпрати онова резюме. Можеш ли да ми напишеш и три глави? Ще подпишат договор при получаването на три глави и резюме.
— Да — каза Изобел. — Ще го направя през следващите няколко дни.
Филип се прибра в девет, когато Изобел сядаше в кухнята с чаша шери да гледа новините. Тя изключи телевизора веднага, щом той влезе.
— Здравей.
— Искаш ли вечеря? — попита Изобел. — Мога да ти стопля малко супа, а имаме и хубав хляб.
— Ядохме навън — каза Филип. — Мъри знае един отличен индийски ресторант близо до склада за плочки. Разглеждахме плочки, докато ни се зави свят, и накрая избрах прекрасен наситенопурпурен цвят с фриз в бронзов оттенък. Мъри казва, че според него ще е идеален за клиентите. Избрах и оборудването за басейна.
— Оборудване ли?
— Дръжки и перила, такива неща. Ще бъде страхотен басейн. Това е един от най-големите договори, които Мъри е получавал някога. Възможността за печалба е изключителна. Знаеш ли, че вероятно ще има печалба от около трийсет хиляди лири?
— Боже мой — каза Изобел. — А каква печалба ще натрупа от нас?
Филип не долови остротата в гласа й.
— Много по-малко! — каза с усмивка. — Като начало, аз ще избирам нашите плочки. Знаеш ли, че ми плати за днес? Даде ми петдесет лири за работа като дизайнер-консултант! Не съм имал надница от десет години! Накара ме да се почувствам почти като предишното си „аз“.
Изобел се усмихна.
— Чудесно. Не харчи всичко наведнъж.
Филип се засмя.
— Твърде късно. Похарчих ги за вечеря. Но беше наистина хубаво да почувствам, че върша нещо полезно и печеля малко джобни пари. Той каза, че може отново да има нужда от мен някой път. Това би ми харесало. Това е нещо, което наистина мога да си представя. Повечето хора не могат да задържат в ума си представата за нюансите. Аз обаче мога. Това е дарба. Дори не знаех, че я притежавам.
— Нито пък аз — каза Изобел. — Дори не знаех, че толкова се интересуваш от интериорен дизайн.
— Не мисля, че бих се заинтересувал от къща, макар че мога да опитам и това — каза Филип замислено. — Но в един басейн има нещо много привлекателно. Създаваш такова специално място от нищото: дупка в земята или празен обор. Това е истинско преобразяване.
Изобел остави да се възцари мълчание. После проговори:
— Питам се дали може да поговорим за Мъри. Наистина ми се струва направо вездесъщ.
— Вездесъщ ли? — повтори Филип, сякаш не разбираше думата.
— Той на практика се нанесе вкъщи — каза Изобел. — Госпожа М. знае всичките му любими ястия, струва ми се, че той е тук от закуска до вечеря.
— Има да се правят много планове — каза Филип отбранително. — Теб те нямаше, затова не знаеш. Всички онези подробни планове, двамата с Мъри правихме измервания и ги начертахме заедно. Много сме заети. Това погълна изцяло времето ни. Разбира се, че той оставаше да се храни с нас. Ти какво би искала да направя? Да го помоля да чака навън, докато си ям обяда?
— Не, разбира се, че не — отвърна тя. — Но сега, когато планирането приключи, той ще бъде тук само за да наглежда строителите, нали? Не е нужно да идва всеки ден? А с този нов договор, който има, предполагам, че ще стои много при онези хора.