Филип се поколеба.
— Предполагам — каза неохотно. — Но тяхната къща е съвсем наблизо. „Вали Фарм“, знаеш. Казах му да се отбива по всяко време.
— По всяко време? — повтори Изобел.
— Хубаво е да бъде наблизо, за да наглежда басейна ни — каза Филип. — Знаеш какви могат да бъдат майсторите.
— Да, но…
— А ако иска да избера някакви цветове или украсата на другия басейн, наистина ще се радвам да му помогна.
— Със сигурност той може да прави сам всичко това — каза Изобел.
— И е добра компания — заключи Филип. — Когато пишеш или си заминала да преподаваш, той е страхотна компания. Доставя ми удоволствие да ходя в кръчмата с него. Тук сме твърде откъснати, допуснахме да се изолираме твърде много. И двамата би трябвало да излизаме и да общуваме повече.
Той я погледна критично, така, както не я беше гледал никога преди.
— Вечно само работиш, Изобел. Би трябвало да си създадеш собствени приятелства. Да излизаш на кафе и да пазаруваш. Да обядваш с момичетата. Живеем тук от десет години, а ти не познаваш никой освен господин и госпожа М. Не е добре за теб да си толкова изолирана.
— Не съм изолирана — възрази Изобел. — Имам приятели в Лондон, имам приятели в работата.
— Обаче те не са истински приятели, нали? — настоя Филип. — Не ги виждаме тук, не ги каниш на обяд.
— Живеем в провинцията — каза Изобел, подразнена. — Не може да се каже, че това е Клубът по изкуствата в Челси. Не е „Граучо“. С кого искаш да обядвам?
— О, не знам — каза Филип уклончиво. — Жени на твоята възраст. Сигурно има клуб на жените от града или Женски институт, или нещо, в което би могла да се включиш.
Анализът, който слушаше, беше толкова груб и безчувствен, че според Изобел би могъл да идва единствено от Мъри.
— Както знаеш, обичам да бъда сама в работата си — каза тя с предпазлива сдържаност. — Както знаеш, писането винаги е самотно занимание. Не е от нещата, които можеш да правиш, докато постоянно те прекъсват. И не мога да се сетя за нищо, което би ми било по-омразно от това да отида на обяд със заможни жени на средна възраст.
— Абсолютно — съгласи се Филип. — Следователно ти харесва да бъдеш сама. Аз обаче имам нужда от компания. Значи се разбрахме.
Двайсет и четири
Изобел продължи да пише „Любящият призрак“ през цялата сутрин въпреки мощно отекващия мъжки смях от кухнята. Мъри беше пристигнал малко след закуска с куфар, пълен с мостри за плочки и разцветки, и се предполагаше, че двамата с Филип правят окончателния избор на цветове за басейна. Изобел чуваше по-високия глас на госпожа М., която от време на време гълчеше и се смееше, докато чистеше кухнята и приготвяше обяд. Атмосферата беше много уютна и приятелска. Изобел с раздразнение си даде сметка, че плаща на госпожа М. по десет лири на час, за да флиртува с Мъри.
По обед Изобел излезе от кабинета и осъзна, че щом се появи в кухнята, моментално се възцари тишина. Филип имаше вид на ученик, заловен да лудува в спалното помещение след изгасянето на лампите.
— Какво има за обяд? — попита учтиво Изобел.
— Печено свинско с всички гарнитури — каза госпожа М. — Но мога да ви направя сандвич или салата, ако искате, госпожо Латимър.
— Печено свинско звучи прекрасно — заяви Изобел. — Да сложа ли масата?
Мъри и Филип побързаха да приберат мострите от плочки и разцветките. Мъри сгъна комплект планове.
— Това нашият басейн ли е? — попита Изобел.
— Не — каза той. — Този е един от другите, по които работя. Във Флийт, Хампшър. Просто се допитвах до Филип за общия изглед. Той има такова око за детайлите.
— Така ли?
— Мислехме да прескочим дотам днес следобед и да го погледнем — каза Филип. — Наистина трябва да видя сградата, преди да мога да си представя промените.
— Е, аз пък мислех да отидем на разходка днес следобед — каза Изобел дръзко. — Не съм слизала в селото от цяла вечност. Мислех си да отидем до кръчмата заедно. Госпожа М. винаги може да ни вземе, ако не искаш да се качваш пеша обратно по хълма.
— Чудесно — каза Филип бързо. Хвърли неразгадаем поглед към Мъри. — Тогава ще се отбия във Флийт друг път.
— Нямам нищо против — каза Мъри. — Завиждам ви на вас двамата, че ще се разходите до кръчмата, както подобава на господин и дама без ангажименти. Избрахте идеален ден за това.
— Нали няма да отидеш във Флийт без мен днес следобед? — попита Филип. Изобел си помисли, че той звучеше като по-малък брат, който се страхува да не го пренебрегнат.