— О — каза Филип непринудено, като пресуши чашата си и стана, за да отиде до бара. — Свестен е. Още едно питие?
Филип се качи пеш обратно по хълма до къщата им заедно с Изобел: нямаше нужда госпожа М. да идва да ги вземе.
— По-добре си — отбеляза Изобел.
— Много по-добре — каза Филип. — Само почакай, докато се сдобия с басейна и мога да плувам всеки ден.
— Кога започват работа?
— Още в началото на идната седмица — каза Филип. — Към края на март може би вече ще плуваме. Само си представи!
— Не е точно време за плуване — отбеляза Изобел.
— Точно тогава ще почувстваме ползата от закрития басейн — каза Филип. — Ще имаме двойно по-голяма полза от него, отколкото от открит. Мъри иска да обясня това на тези нови клиенти във Флийт. Колебаят се закрит ли да изберат или открит. Ще им кажа, че направо са луди. Изобщо не може да става дума за сравнение.
— Да не би вече да си негов търговски представител? — попита Изобел. Отвори градинската портичка и влезе първа в градината им.
— Изобщо не бих възразил — каза Филип. Беше само леко задъхан въпреки изкачването по хълма. — Той върти страхотен бизнес. Изобщо не бих имал против да съм негов представител по продажбите. А и това е добър продукт. Онзи ден ми каза, че е истинско удоволствие да продаваш на хората нещо, за което знаеш, че ще подобри живота им, нещо, от което наистина имат нужда. Не е като да продаваш хладилници на ескимосите, носи истинска полза.
— Говориш така, като че ли е някакъв филантроп — каза Изобел. Отвори задната врата и седна на пейката да свали туристическите си обувки. Филип влезе и седна до нея.
— Не, твърде прозорлив бизнесмен е за такива неща — каза той. — Няма да го хванеш да раздава нещо без пари. Бих казал — не! Той оценява всяка работа до последното късче от мозайката и знае до последното пени каква е печалбата му. Но винаги е честен. Видях цифрите. Винаги е честен.
— Добре — Изобел потисна една въздишка. — Мисля, че сега ще отида да свърша малко работа.
— „Изборът и избраните“? — попита Филип.
— Да.
— Как върви?
— Върви добре — излъга тя с лекота.
— Какво мисли Трой?
— Мисли, че ще се справим добре с нея — каза Изобел. — Ще я продадем отрано. Мисли, че това е точно каквото ще искат.
— Чудесно — каза доволно Филип. Обви с ръка раменете на Изобел и я прегърна леко. — Умно момиче. Залавяй се за работа. Не забравяй, че трябва да осигурим отопление за басейн — той се поколеба за момент. — Всичко е наред, нали?
Изведнъж Изобел чу Трой да я предупреждава, че трябва да бъде като шпионин, че нищо от единия живот не може да прониква в другия. Усмихна се ведро на Филип.
— Разбира се. Какво може да не е наред?
Той се поколеба. Не умееше да разчита мислите и настроенията й. През всичките досегашни години тя беше тази, която бе следила с изучаващ поглед лицето му, движенията му, Стойката на раменете му. Беше следила с обич настроенията му. Той така и не беше научил нейните.
— Просто се питах дали всичко е наред. Не си говорила много за новата книга. Или за работата си в Лондон.
Изобел сви рамене.
— О, няма много за разказване — каза тя непринудено. — А басейнът напоследък е главният ни интерес, нали?
Филип се поколеба.
— Е, така мисля — призна той.
Тя се усмихна.
— Тогава и аз мисля така.
В четири часа Филип донесе на Изобел чаша чай.
— Слизам до кръчмата с Мъри — каза той. — Ще си платя вересията. Мислех си да взема храна за вкъщи за нас, ако искаш?
Кърито за вкъщи от ресторанта в селото беше рядко удоволствие за Изобел и Филип, тъй като Филип никога не шофираше вечер, а Изобел съвсем рядко решаваше да си направи труда да пътува до селото и да чака в неудобната чакалня, разглеждайки престарели броеве на списание „You“
— О, каква прекрасна изненада — каза тя.
— Пилешко „биряни“ за теб? — попита той.
— Да, моля. Мъри с нас ли ще се храни?
— Мисля, че има да свърши нещо. Но мога да го попитам, ако искаш?
— О, нека да сме си само двамата — каза Изобел и се изненада, когато Филип я целуна по темето и каза: „Да, нека“.
Изобел чу колата на Мъри да спира отпред в пет и половина, и Филип се провикна от антрето.
— Ще се прибера към седем.
За момент тя си помисли, че е била ненужно нелюбезна, като не покани Мъри да сподели с тях поръчаната за вкъщи храна, тъй като той все пак щеше да закара Филип с колата до кръчмата, да чака, докато приготвят храната, а после да го докара обратно вкъщи. После сви рамене. Мъри беше изял достатъчно храна в къщата й и ако Филип искаше да е насаме с нея, тогава тя беше готова да се наслади на тази интимност. Работи до шест и половина. Телефонът иззвъня в шест и тя се поколеба, преди да го вдигне, като хвърли поглед към дисплея. Обаждането беше от номера на Трой. Изобел се облегна назад в стола си и сключи ръце в скута си, за да се възпре да отговори. Струваше й се, че иска да възстанови границите между живота на Зелда и живота на Изобел Латимър, които бяха нарушени в понеделник, когато тя бе Изобел и въпреки това — любовница на Трой, когато му беше казала, че го желае, а той не беше откликнал, когато беше допряла ръка до тялото му и беше напипала коприненото бельо на Зелда.