— И пиенето — допълни Филип.
— Навярно е редно да посетим отново лекаря и да видим какво ще каже той — предложи Изобел. — Или просто да отложим всички решения до май, когато и бездруго ще го посетиш.
Филип поклати глава.
— Искам да започна сега — каза той. — Ако ще го правим, бих искал да се захващам веднага.
— През май категорично е най-натовареното ми време от годината — вметна Мъри. — Именно тогава всички осъзнават, че нямат плувен басейн, а са искали да имат, и че ако не го поръчат веднага, няма да го имат за лятото. Мога да изкарам повече пари през май, отколкото през останалата част от годината. Но само ако съм подготвен. Трябва да мога да стигна до всички клиенти. Трябва да имам някого на разположение за ранното лято. Ако не Филип, тогава някой друг. Но бих предпочел да взема Филип.
Изобел премести поглед от едното оживено лице към другото.
— Какво мога да кажа? Очевидно това е, което искате и двамата, и очевидно идеята е добра. Какви ще бъдат деловите уговорки?
Мъри се поколеба.
— Всъщност това ще зависи от вас. Аз ще съм съгласен на всичко — от почасово заплащане до… ами… някакъв план за подялба на печалбата.
— Не бих искал да ми се плаща на час — отбеляза Филип.
— Така ли? — каза Мъри. — Както и да е, кой от всичките варианти би предпочел? Какъв би бил първият ти избор? Предполагам, че не си мислил за пълноправно партньорство? С подялба петдесет на петдесет?
— Ами защо не? — запита Филип. — Защо не?
— Не би могъл да работиш същия брой часове като Мъри — предупреди го Изобел. — Не би могъл да бъдеш пълноправен партньор.
— Не се осмелих да го поискам! — възкликна Мъри. — Никога не съм мислил, че ще се заинтересуваш. Мислех, че ти трябва нещо като хоби. Просто се надявах да използвам уменията ти в бизнеса в моментите, когато наистина не бих могъл да се справя без теб. Никога не ми е хрумвало, че ще си готов да се включиш заедно с мен.
— О, да — каза Филип. — Ако ще е гарга, да е рошава. Много повече бих предпочел да имам собствен бизнес, отколкото да работя за някой друг. Дори за теб, Мъри. Точно това ти разправях онзи ден, а едва снощи го казвах на Изобел. В идеалния случай бих потърсил бизнес, който бих могъл да ръководя сам.
— Но това би било фантастично! — възкликна Мъри. — Бихме могли да изготвим споразумение за партньорство и ти би могъл да се включиш като партньор с дял от петдесет процента.
— Не искам да се обвързваш с това твърде много — настоя Изобел.
Мъри поклати глава.
— Филип може да се включи като съдружник, който участва само финансово, и да върши само работата, която иска — каза той. — Ако някога му дойде в повече, може да си вземе почивка. Ако двамата искате да отидете на почивка, можете просто да изтеглите дела си от печалбите за съответната година и да заминете. Няма да имате никакви спънки от моя страна.
— Но това е наистина страхотно — каза Филип, изпълнен с ентусиазъм. — Ще трябва да го направим както си му е редът, имай предвид. Ще получим истинска оценка на бизнеса, ще поръчаме да направят финансов отчет, а после ще откупя половината от него.
Мъри кимна.
— И ще поръчаме да изготвят споразумение за партньорство, което ти позволява да работиш минимален брой часове или изобщо да не работиш — каза той. — Решението ще зависи от вас двамата. Не искам да те пришпорвам, Филип. Здравето ти е на първо място.
— Това е точно каквото исках — обясни Филип. — Както ти казвах, ако мога да се върна на работа, бих искал да работя на свободна практика, да работя за себе си.
— Е, готово! — възкликна Мъри, като протегна ръка през масата. — Не клиент, а партньор! Добре дошъл в доходоносния свят на плувните басейни!
Изпиха бутилка шампанско, за да отпразнуват решението. Усещайки върху езика си студения, искрящ, остър вкус, Изобел неизбежно се сети за Зелда и Трой, но изтика мисълта за тях настрана. Не искаше да мисли за тях, не искаше онзи наситен, натрапчив полуживот да присъства в мислите й, когато съпругът й я гледаше усмихнато, с очи, сияещи от щастие, вдигнал чаша към нея.
— За нашия ренесанс, Изобел,
Тя вдигна чашата си в отговор.
— За нас.
Премисли всичко в кабинета си, насаме, взирайки се в екрана, където би трябвало да набира текста на първите три глави от романа на Зелда Виър. Ако Филип печелеше достатъчно, за да се издържат, нямаше да й се налага да пише друг роман под името на Зелда Виър. Никога повече нямаше да се наложи да бъде Зелда Виър. Зелда Виър щеше да избледнее от съзнанието на света така бързо, както ставаше с толкова много други мимолетни звезди в литературата, които написваха един роман, пожънваха огромен успех, написваха друг, проваляха се тотално, а после изчезваха напълно и без следа. Изобел можеше да остави Зелда да потъне без следа.