— Ако мога, ще остана — каза Изобел. — Ще трябва да уредя нещата тук.
— Мисля, че трябва да отделим известно време за това — каза Трой. Тонът му беше необичайно напрегнат. — Не очаквах това. Мислех, че просто ще грабнат книгата. Не мислех, че ще искат да се срещнат с теб преди наддаването.
— Всичко е наред — Изобел долови, че гласът й звучи спокойно и уверено. Осъзна, че с нетърпение очаква да бъде Зелда Виър. Искаше да носи онзи прекрасен костюм, да бъде руса, красива жена. Искаше да види дългите си крака в златистите сандали с много каишки и да усети милувката на скъпото бельо по кожата си. Искаше дори твърдия допир на сутиена с банели, притискащи гръдния й кош. Искаше да бъде онази друга жена, далече от еднообразието и отговорностите на обичайния си живот.
— Ще бъда там — обеща тя. — Можем да се справим.
— Става дума за лекция — каза тя на Филип. — рано през деня в колежа „Голдсмит“, после ще има и дискусия за романа. Разбрах, че някой се отказал в последната минута— и поканиха за го заместя.
— Трябваше най-напред да се сетят за теб — каза Филип. Не бива да позволяваш на хората да те третират като резервен вариант. Не бива да си онази, към която се обръщат в краен случай, Изобел, би трябвало да бъдеш първият им избор.
— Е, сега са избрали мен. Единственият проблем е, че бих искала да нощувам там в неделя, за да не се налага да бързам в понеделник сутринта. Мразя този сутрешен влак, с който пътуват всички, които работят в Лондон.
— Да отсъстваш цяла нощ? — попита той.
— Госпожа М. би могла да дойде да преспи тук. Ще я помоля.
— Предполагам, че ще донесе някой от онези нелепи филми и ще настоява да го гледаме.
Изобел се усмихна:
— Предполагам, че така ще стане. Винаги го прави.
— Кога ще се върнеш?
— По някое време след обяд, понеделник следобед — каза Изобел. — Конференцията е целодневна. Може да остана и да изслушам другите участници, ако нямаш нищо против.
— За мен няма значение — каза той неприветливо. — В края на краищата, нямам намерение да излизам на танци. Мога да решавам кръстословицата и да си правя упражненията, независимо дали си тук или не. Какво си мислеше, че можеш да изпуснеш? Возене с мотоциклет? Каране на ски по пресечена местност?
— Не — каза Изобел тихо.
Настъпи кратко мълчание. Изобел продължи да седи така, вперила поглед в масата, и си помисли, че сприхавостта на Филип беше симптом на болестта му точно толкова, колкото и съсипаните му крака. Трябваше да приеме и двете с еднаква нежност. Задържа погледа си сведен, докато се почувства в състояние да срещне очите му и да му се усмихне с истинска привързаност.
Той не я гледаше; четеше някаква листовка в ярки цветове. Кимна, докато четеше информацията, а после я побутна към нея през масата.
— Ето, поръчах да изпратят това. Казах си, че ще ни даде някаква обща представа.
Беше лъскава брошура от компания, която предлагаше строителство на плувни басейни. На нея се виждаше съблазнителна снимка на красив закрит плувен басейн, светлини проблясваха по синята вода, на трамплина се беше изправило момиче в бански костюм от две части.
— Пише ли колко струва? — попита Изобел.
Филип се изсмя късо.
— Мисля, че ако се налага да питаш за цената, не можеш да си го позволиш. Освен това тя така или иначе варира в зависимост от обема на басейна и от това дали имаш електрическа помпа и нагревател, или газова.
Изобел почувства надигането на познатия страх.
— Виждам, че си се задълбочил в това — каза тя небрежно.
— Просто обичам да съм запознат с нещата — каза той с достойнство. — Онзи ден измерих обора. Лесно бихме могли да вместим там басейна и дори една малка сауна.
— Сауна! — възкликна тя. — Много грандиозно.
— Мисля, че ще се отрази добре на състоянието ми — каза той. — Топлината. И, разбира се, спортуването. Бих могъл да правя упражненията си във водата, това ще отнема напрежението от ставите, и ще плувам. На теб също ще ти се отрази добре. Ти никога не спортуваш. Ходиш навсякъде с колата. Аз поне се разхождам веднъж на ден, но ти само шофираш до селото. Ще напълнееш много, Изобел, ще се отпуснеш. Жените винаги затлъстяват и се отпускат. Никой от нас вече не е в първа младост.
— Знам — Изобел кимна, преглъщайки резкия отговор, че шофира до селото, за да го прибере, да му спести връщането пеша до вкъщи; че преди болестта му се беше разхождала пеша всеки ден. Сега никога не й оставаше време.
— Ето, виждаш ли.