И беше права. Това беше различно от всичко, което някой беше правил преди. Тяхното творение, Зелда, не беше родено от забранена страст или от някаква скрита, тайна перверзия. Беше дошла при тях съвсем невинно, напълно неочаквано. Прекрачваше границите на пола. Беше създадена от тях двамата, двамата имаха еднакви права над нея. Трой беше обучил Изобел на походката на Зелда, беше оцветил лицето на Изобел с грима на Зелда. Сега им се струваше напълно естествено и редно, че Изобел искаше да види Зелда, представена от Трой.
Той се поколеба само за миг.
— Искам да си наясно, че не си падам по преобличането в женски дрехи — каза той, поставяйки граница, сякаш мислеше, че това някак ще ги предпази.
— Разбира се, че не — каза тя просто. — Това няма нищо общо. Тук става дума за това да бъдеш Зелда.
Той се обърна и нахлузи русата перука, несръчен в смущението си. Без да среща очите на отражението си, погледна в огледалото и нанесе малко алено по устните си, още леко оцветени отпреди. Обърна се към преценяващия й поглед. Сви рамене, опитвайки се да скрие смущението си, и отбеляза:
— Нелепо.
Изобел бавно поклати глава:
— Изглеждаш прекрасно — каза тя. — Прекрасна жена в красив мъжки костюм. Изглеждаш удивително… — тя затърси думата — загадъчен.
— Сложи си другата перука — предложи той.
Застанаха един до друг пред тоалетната масичка, като две момичета, делящи си огледалото в дамската тоалетна. Изобел нахлузи русата перука и разреса буйната коса, за да й придаде обем. С очи, приковани в отражението на Трой, тя посегна да оцвети устните си в същия ален цвят като неговите. Стояха мълчаливо, момичета-близначки, еднакви жени.
Гледайки себе си, наблюдавайки движението в огледалото, Трой плъзна ръка около талията й. Изобел, наблюдавайки и двамата, се обърна в прегръдката му и в огледалото се видяха в едър план красивото му лице под водопад от руса коса, и нейният съсредоточен профил. Трой видя с ъгълчето на окото си как русата му коса падна напред, когато се обърна леко и се наведе да я целуне. Почувства топлия вкус на червилото, когато се целунаха нежно, а после дълбоко, поемайки взаимно топлината на устните си, докосването на езика, топлото плъзване на устните, гладки като восък от червилото.
Трой пусна Изобел и тя отстъпи малко назад, сивите й очи бяха силно потъмнели от желание.
— Това е нещо изключително — каза той, с леко потрепване в гласа.
Тя кимна: не се осмеляваше да проговори.
За миг останаха така в мълчание.
— По-добре ще е да започнеш да се приготвяш — каза Трой, след като се покашля. — Трябва да бъдем в „Савой“ в един.
Обърна се отново към огледалото и смъкна перуката от главата си, сложи я внимателно на поставката, избърса аленото червило от устата си. Видя я да го гледа в огледалото, видя неприкритото желание в очите й.
— Ще направя по чаша хубав чай — каза той.
Когато се върна в спалнята с подноса в ръце, Трой се отдръпна стреснато при вида й. Изобел беше изчезнала, напълно изчезнала. На нейното място бе Зелда Виър. Зелда седеше пред тоалетната масичка, гола, ако не се брояха коприненото бюстие и миниатюрните, високо изрязани сатенени бикини. Гърдите й бяха стегнато „опаковани“ в дантелата, ханшът — оформен от еластичния сатен. Беше вдигнала ръце към тила си, в опит да вдигне гривата си от руса коса още по-високо. Очите й, с тъмни клепачи, натежали от бремето на изкуствените мигли, сенките, очната линия, спиралата, срещнаха себе си в огледалото в безмълвно възхищение. Кожата й, гладката, винаги добре покрита кожа на Изобел, блестеше като бял мрамор в потъналата в сенки стая. Дългите й, бледи, голи крака бяха присвити, за да задържат стъпалата й на косъм от пода. Отпуснатостта на бедрата й, бедрата на Изобел, напълнели от седенето в стола пред бюрото, бе прикрита от напрегнатата поза: „кацнала“ на ръба на стола в тоалетната стая като в порнографска снимка от петдесетте, скромна по днешните стандарти, но сияеща с омагьосващ чар.
За Трой, който за първи път беше видял полугола жена върху меките корици на евтините романи на въртящата се поставка в кварталния магазин, и беше зървал момичетата по страниците на календарите в задните стаички в бензиностанциите, тя беше ехо от юношеско желание, пулсиращо от скрития си заряд. Тя беше икона, позлатена с копнежа на полуосъзнатото, гузно желание на едно момче.