Той изхлузи сакото от раменете си и измъкна ризата от колана на панталоните си. Смутено усещаше погледа й, който попиваше голотата му. Изхлузи обувките си, смъкна чорапите и си свали панталоните.
— Хайде — каза тя тихо. — Виждал си ме почти гола.
Той смъкна копринените си боксерки и застана пред нея. Изобел издаде лека, едва доловима въздишка.
— Тези — каза тя кратко, и измъкна опакованото в тънка хартия бельо и чифт дълги чорапи с еластични ограничители в най-бледия цвят на кафе от ярката торбичка.
Трой приглади чорапите, чувствайки странното прилепване на ограничителите към голите му бедра. После нахлузи френските кюлоти, почувства шумоленето на коприна около пениса си, ласката на лекия шев при допира до слабините му, тежестта на бродерията, пластове от бледосиня коприна.
— Искам перуката преди роклята — каза той. — Ще се чувствам като глупак да нося рокля без косата и лицето й.
Изобел донесе перуката от поставката и я държа, докато той я нахлузи.
— Нека те гримирам — примоли се тя. — Ти гримира мен.
Трой седна, полугол, както си беше, на столчето пред тоалетната масичка и почувства допира на хладната коприна по задника си, еротичната копринена милувка на чорапите по краката си. Изобел застана зад него и започна леко да потупва лицето му с пръсти: почисти го с парфюмирания почистващ крем, избърса го с тонизиращия лосион, а после обходи бързо кожата му с овлажнителя. После той усети чувствените ласки на фон дьо тена, хлъзгавото полагане на очната линия, леките като перце докосвания на сенките за очи, и пеперудената целувка на четката за нанасяне на спиралата.
— Дръж си очите затворени — промълви Изобел. Когато се надвеси над него, той почувства как русата й коса гъделичка голите му рамене и се смесва с неговата, почувства бедрата и корема й, притиснати към голия му гръб. Почувства как се възбужда от докосването й, но остана със затворени очи и спокойно лице.
Допирът на четката за червило до устните му беше като хиляда малки целувки, мънички предизвикателни гризвания, като сексуално дразнене. Когато престана, рязкото движение на голямата четка за пудра по лицето му беше като освобождаване.
— Изправи се, без да отваряш очи — нареди Изобел.
Трой стана и се подчини на нарежданията й: стъпи в роклята, чувствайки как тя я издърпва нагоре по раменете му, затваря ципа на гърба, усети чувствения допир на коприната по голото си тяло, с каква топлота тя прие кожата му, как роклята се спусна с такава лекота по него, не като костюм, не като панталон, почувства, че тя му беше по мярка и въпреки това не го ограничаваше.
Той протегна ръце зад себе си и тя нахлузи късия жакет.
— Сега изчакай за минута, чакай ме — каза тя настойчиво.
Той стоеше, все така със затворени очи, чувайки как дрехите й падат, докато тя се събличаше, и шумоленето на тънката опаковъчна хартия, докато изваждаше новата рокля от торбичката. След няколко мига тя каза: „Обърни се“, и той разбра, че беше застанала редом с него пред огледалото. После тя каза: „Отвори си очите“. Пред него имаше две красиви жени, в еднакви сини рокли. Приличаше на илюзия, магическа илюзия, създадена от огледала, в които една жена се отразява така, сякаш са две. Но после погледът му долови разликите. Лицето на Изобел под русата перука беше по-кръгло от неговото, очите й — сиви, докато неговите бяха сини. Правата рокля висеше от раменете му, докато нейната обгръщаше гърдите й. Но това, което го привлече, беше илюзията — двете жени една до друга, еднакви като близначки.
Изобел се обърна към него.
— И двамата сме Зелда — прошепна тя. — Направихме две като нея.
Този път той не я целуна. Премести поглед от красивото й гримирано лице към отражението на своето, а после обратно.
— И двамата сме Зелда — каза той и видя как алените му устни се движат, докато говореше. Изведнъж почувства необикновен прилив на желание — към създанието в огледалото, към двете създания в огледалото. Искаше да притежава и двете, искаше да бъде и двете, и искаше да бъде притежаван от тях. Искаше да се отърве от Трой Картрайт с неговата работа и неговите тревоги, от скучната си съвест. Искаше да бъде Зелда, искаше да й бъде любовник. Искаше тя да го обича.
Прекрасните двойнички стояха в продължение на дълги мигове, разглеждайки отраженията си. Имаше четири безмълвни Зелди, погълнати от мига на собственото си сътворяване. Погълнати от желанието да бъдат; отдадени на желанието да притежават. После Изобел пристъпи напред и протегна ръка към другия прекрасен образ. Внимателно докосна боядисаните устни на Трой със собствената си черешовочервена уста. Той взе ръката й и я задържа.