Трой кимна.
— И го правиш. Така пише винаги в рецензиите. Човек винаги може да разпознае роман на Изобел Латимър заради сериозността на моралната перспектива. Ти правиш това.
— Знам, че го правя! — възкликна Изобел нетърпеливо. — Това, което искам да кажа, е че да живея така, да работя така, не ми е достатъчно!
Трой изглеждаше шокиран.
— Стремежът към съвършенство не е достатъчен?
Тя поклати глава.
— Искам да се насоча към нещо друго. Нещо по… — тя се поколеба. — По-първобитно.
— Какво например? — прошепна той, боейки се от отговора й.
Тя не каза нищо. Тъмният й, неотклонен поглед беше достатъчен отговор.
Настъпи кратко мълчание. Трой нервно ронеше хляб в пръстите си. Наблюдавайки ръцете му, Изобел си помисли, че прахосва хляба. Никой от нейното поколение не си играеше с храната си.
— Искам да се освободя от бремето да бъда себе си — каза тя накрая. — Това е Зелда за мен. Шансът да се освободя от принудата да бъда аз. Покорната, полумъртва аз.
Тази нощ Изобел спа със собствената си памучна нощница и се събуди омотана в завивката, потна и сгорещена. Централното отопление при Трой оставаше включено цяла нощ, оранжевите светлини на уличните лампи проникваха през завесите, създавайки постоянно смущаващо подобие на дневна светлина в три сутринта. Изобел лежеше в неестественото сияние, измъчвана от непривичната горещина, и копнееше с цялото си сърце да е в собственото си легло в собствената си спалня с открехнат прозорец, за да може студеният въздух на Кент да полъхва в стаята и да покрива прозореца с тънка кора от скреж.
Чу радиобудилника на Трой да звъни в шест без четвърт сутринта, а после той потропа на вратата й в шест.
— Влез! — обади се Изобел, седна в леглото и инстинктивно вдигна чаршафа до брадичката си.
Той донесе чаша чай и я сложи на масичката до леглото й.
— Как е звездата? — попита приветливо.
Двамата си отправиха взаимно внимателни, изучаващи погледи. Вече се учеха да разчитат взаимно настроенията си. Трой беше развълнуван, нервен. Изобел беше изпълнена с неохота, изпълнена с ужас, от който й призляваше.
— В студиото имат фризьор и гримьор, но си помислих, че ще се чувстваш по-добре, ако първо направиш всичко тук. Затова те събудих толкова рано, за да имаме много време — каза Трой, като говореше бързо. — Ще ти приготвя вана, а после ще е добре да закусиш нещо. Имам зърнени закуски, или можеш да хапнеш яйце и препечена филийка.
— Само препечена филийка — каза Изобел.
— Не се тревожи, всичко ще бъде наред — увери я Трой. — Сега ще ти напълня ваната.
— Какво ще облека? — попита Изобел, когато той тръгна към вратата.
— Розовият костюм е идеален за сутрешна телевизия — реши той. — Иди да си вземеш вана и ела на закуска, а после ще ти помогна да се гримираш и облечеш. И ми хрумна нещо. Ако искаш, ще се обадя у вас, когато всъщност се явяваш по телевизията: така ще знаем, че той не гледа внимателно. Освен това е добър начин да си прикрием следите. Ако звъня и питам за теб, тогава той ще заключи, че не си с мен.
Изобел се поколеба:
— Предполагам.
— Не е задължително.
— Не, идеята е добра. Просто ми се струва толкова…
Трой чакаше.
— Толкова безчувствено. Да го мамя така целенасочено.
— Не го мамим с лоша умисъл — посочи Трой. — Просто изпълняваме задачата, която си поставихме. Прикриваме те напълно.
Изобел кимна.
— Това ме кара да се чувствам, сякаш предавам доверието му — каза тя тихо. — Като се съгласявам с теб и го лъжа. Като заговорнича.
— Това е заради неговия басейн — отбеляза Трой. — Заради неговата издръжка. Той има полза от това. Ти самата не се срамуваш от Зелда, нали?
— О, не!
— Следователно пазим това в тайна от него за негово добро, не за твое. И със сигурност — не за мое. Правим го за него, не за нас.
Изобел кимна и посегна към чая си.
— Вана след пет минути — каза Трой и й отправи бърза, насърчителна усмивка.
След като той излезе от стаята, тя пусна прикриващия я чаршаф и се измъкна от леглото. Отиде до прозореца и погледна навън. Беше прекалено тъмно, за да прецени какъв ще бъде денят. Оранжевите светлини на уличните лампи прикриваха изцяло зората. Изобел дръпна завесата, усещайки как й призлява от безпокойство, навлече вълнения си халат и послушно тръгна към банята.
След закуска се почувства по-бодра. Трой вече беше облечен в тъмна копринена риза, вратовръзка в тон с нея и тъмен панталон. Демонстрираше по-подчертано отвсякога готовността си да я подкрепи. Когато тя се върна в спалнята си, леглото вече беше оправено, а дрехите й бяха извадени и подредени върху покривката: коприненото бельо, розовият костюм с прилепналото сако, прозрачният чорапогащник в прасковен цвят, розовите обувки на висок ток. На леглото с умишлена прекадена небрежност беше метнато новото кожено палто.