— Ето стъпалата — каза продуцентът, като посочи към няколко ниски стъпала. — И сядате там. На тази възглавница.
— Разбира се — каза Зелда: усещаше езика си неудобно голям в устата си. Надяваше се, че говори ясно.
— Ще бъде чудесно, ако успеете да се отбиете да ви гримират и да ви погледнат косата след десет минути — той замълча за миг и я погледна. — Макар да мисля, че сте съвършена в сегашния си вид. Може би само да проверите дали искат да сложат още пудра. Заради прожекторите, нали знаете.
Зелда се усмихна:
— Благодаря ви.
— Имате ли всичко необходимо?
— О, да — каза Трой жизнерадостно. — Имаме си всичко необходимо.
Продуцентът погледна Зелда: тя беше допряла опакото на ръката си до носа и деликатно подсмърчаше.
— Добре ли сте, мадмоазел Виър?
Тя му отправи лъчезарна, уверена усмивка:
— Много, много добре — каза тя.
Отведоха я при гримьорите, където й казаха, че изглежда прекрасно и няма нужда от нищо, освен от още съвсем мъничко цвят, и нанесоха пудра по челото й и руж — на бузите. Фризьорката дойде и разреса няколко пъти с четката си гъстата коса на Зелда, подобна на бухнал златист облак. „Разопаковаха“ я от пелерината и внимателно изчеткаха костюма й, възхищавайки се на кройката и шевовете и на ярките големи златни копчета. После едно кльощаво тъмнооко момиче, почти дете, надникна през вратата и каза:
— Мадмоазел Виър, ако обичате.
— Късмет — прошепна Трой.
За миг тя се поколеба.
— Няма ли да бъдеш с мен?
— Ще бъда с продуцента, в галерията за зрители. Няма да можеш да ме виждаш, но ще съм там. Ще следя абсолютно всичко. Ще бъда там и ще те подкрепям. Усмихни ми се, за да знам, че си щастлива.
Тя му отправи слаба, нервна усмивка.
— Зелда! — каза той умолително. — Зелда, имаш всичко, което една жена би могла да иска!
При тези думи изражението й се стопли, тя се усмихна малко по-широко и излезе от стаята след момичето.
Почувствал твърде неотложна нужда, Трой влезе бързо в тоалетната, заключи вратата на кабинката след себе си, и подреди къса линийка кокаин върху казанчето.
Докато пристигне в галерията за зрители, вече представяха Зелда. Тя беше част от основната тема на сутринта: хора, издигнали се в света след неочаквано щастливо стечение на обстоятелствата. Вече бяха разговаряли с човек, спасил от скотобойната състезателен кон, който после победил противно на всички очаквания на хиподрума в Йорк, и друг, който намерил печеливш лотариен билет на улицата. Бяха разговаряли с майка, открила чудодеен лек за астмата на детето си, а сега бяха готови, както каза младоликият водещ пред камерата, да посрещнат жена, чийто талант беше дал на живота й завършек като от вълшебна приказка: Зелда Виър.
— Внимавай! — възкликна Трой, обзет от мъчително безпокойство, когато Зелда влезе, спря за миг най-горе на стъпалата, както бе инструктирана, огледа се наоколо, сякаш не можеше да повярва на удоволствието да се намира по това време на сутринта в малко телевизионно студио пред публика от леко слисани пенсионери, а после с възторжена усмивка изтича леко надолу по стъпалата до софата и седна на точната възглавничка.
— Бинго — обърна се Трой към галерията, чувствайки как наркотикът и влизането на Зелда го изпълват с лек екстаз. — Не е ли добра?
С приковани върху екрана очи, той вдигна телефона в галерията, набра домашния номер на Изобел Латимър и попита за Изобел, както беше обещал. Филип, който мразеше да му прекъсват закуската, отговори троснато, както винаги. Трой се усмихна, извини се и остави слушалката.
— И така, Зелда — каза Рейн, привеждайки се напред. — Ти си извадила късмет в две отношения, първо, защото си написала прекрасен, великолепен роман, който е купен от издателите ти за — колко беше? Повече от всяка сума, плащана за първи роман досега?
— Ами… за триста и петдесет хиляди лири — каза Зелда скромно. Откъм публиката се разнесе спонтанно, драматично ахване.
— Да. Повече от четвърт милион лири — потвърди Рейн, усмихвайки се към камерата. — Но това е само част от историята, защото романът се отнася за ужасните преживявания на съвсем младо момиче, малтретирано от сатанисти… и това младо момиче си била ти, нали?