Зелда, замаяна от нервност, шампанско и кокаин, я погледна право в очите:
— Държа на дискретността — каза тя съвсем тихо. — Сигурно ме разбирате.
Стивън се приведе напред.
— Естествено, че разбираме, но Рейн е права, като казва, че сте оцелели в изключително изпитание.
Зелда сведе очи.
— Ужасно — прошепна тя.
— Можете ли да ни разкажете малко за него?
Тя вдигна поглед, и дори старите дами на последния ред забелязаха какво въздействие имаха големите й сиви очи върху Стивън.
— Бях похитена — каза тя тихо. — И държана в плен. Заклех се, че ако някога се освободя, похитителите ще страдат, както бях страдала аз — направи пауза, а после измъкна иззад гърба си омразната обложка на книгата. — Това е моята история — каза простичко.
Продуцентът се нахвърли на Трой.
— Тя не може да прави това! — възкликна той. — Не може да се появява тук и да прави такава директна реклама! Просто не й е позволено да го прави!
— Ужасно съжалявам — каза Трой. — Сигурно издателите са я подучили. Ужасно смущаващо е. Вероятно не е знаела, че не й е позволено. Нали е французойка.
Продуцентът го изгледа остро.
— Французойка ли? — попита скептично.
— Родена в Англия, израсла във Франция — поправи го Трой. — Толкова съжалявам.
Двамата мъже насочиха вниманието си обратно към екрана. Стивън и Рейн имаха трудна задача. Трябваше да вземат обложката от коляното на Зелда и да я оставят извън кадър, а искаха и да накарат Зелда да признае, че е била сексуално малтретирана и че книгата й е подчертано еротична. Но това беше сутрешен блок пред публика от пенсионери. Трябваше да се действа с намеци.
— А в резултат на това болезнено изживяване вие сте създали творба с много… ъъ… пикантен стил — каза Стивън, като намигна към камерата и се опита да не се усмихва похотливо.
Зелда го изгледа ледено.
— Не бих го нарекла пикантен.
В галерията за зрители Трой забеляза, че се е вкопчил в гърба на стола.
— О, не — изрече той със слаб глас, разпознавайки острата нотка на напомнящия за училищна директорка тон на Изобел Латимър.
— Е, не можете да отречете, че в книгата има секс — вметна Рейн.
Зелда, готвеща се всеки миг да се сопне раздразнено, си спомни коя е.
— Бих я описала като дълбоко еротична — прошепна тя. — Бих казала, че тя принадлежи към категорията на съкровените четива за жени, които са познали любовта и живота… не бихте ли казали и вие същото?
— Някои хора може да кажат, че на места малко се прекалява — намекна Рейн с неприязнен тон. Зелда се облегна назад на софата и й се усмихна.
— О, не трябва да се страхувате от желанието — каза тя топло. — Толкова много от нас така силно се страхуват от желанието. Трябва да се научим да се стремим към него. Трябва да се научим да го търсим. Всъщност не вярвам в тази представа за „прекаленост“.
Десет
— Как се справих? — попита го Изобел настойчиво. — Наистина?
— Наистина, беше великолепна — каза й Трой. Плъзна ръка по седалката на лимузината и положи свитата си длан под тила й. — Зелда, Зелда, светът все още не е готов за теб. Извади корицата на книгата си в предаване на дневната телевизия, в галерията щяха да получат припадък, а после погледна Рейн и Стивън в очите и им каза, че обсъждат женска софт-порнография и че не трябва да се боят от желанието. Беше истинска наслада. Не знаеха откъде им е дошло. Аз самият бях слисан. Беше прекрасно.
— Предполагам, че практиката при подобни уговорки не ми е позната — каза Изобел, като се мръщеше под лъскавия, съвършен бретон на Зелда.
— Не! Моля те! Не! Дори не си помисляй за това — настоя Трой. — Зелда, скъпа, върни се при мен. Не искам Изобел точно сега. Недей да мислиш за практики, изисквания или нещо подобно. Те се влюбиха в теб, всички баби в публиката те обожаваха, а всички хлапета в галерията те приеха за гей-икона. Не омаловажавай постигнатото с безпокойства дали разбираш принципите на сутрешните телевизионни блокове или не. Нека те разберат теб.
За миг тя замълча замислено.
— Ще го обсъдя с Изобел Латимър по-късно — предложи Трой. — Можем да поговорим за това като за социална концепция или нещо от този род. Нещо, което тя познава и за което предпочита да мисли. Но Зелда просто иска да си прекарва добре. А сега ще се срещнем с една журналистка за ранен обяд, така че Зелда трябва да бъде себе си, да не излиза от своята прекрасна, безупречна същност.
— Изглеждам ли добре?
— Изглеждаш възхитително. Би ли искала още малко кока?
Тя хвърли поглед към тила на шофьора.