— Можем ли?
— Естествено — Трой повиши глас, за да може шофьорът да чуе: — Може ли да вдигнете преградата, ако обичате?
— Да, сър — отвърна шофьорът. — Ще бъдем в хотела след приблизително двайсет минути.
Преградата от матирано стъкло се вдигна безшумно, а после Трой и Зелда останаха сами в уютното усамотение на задната седалка на лимузината. Трой взе едно списание и приготви две къси линийки по протежението му, нави банкнота и я подаде първо на Зелда. Тя се наведе и смръкна, после отметна глава назад и затвори очи. Трой обхвана с поглед очертанието на шията й, чисто и гладко. Смръкна своя дял от кокаина, а после попи остатъка с пръст и го облиза.
— Никога преди не съм правила такова нещо — каза Изобел зачудено.
— Зелда Виър никога не е вземала наркотици? — попита Трой.
Тя отвори замъглените си сиви очи.
— О, Зелда е вземала — каза уверено. — Отказала ги е за известно време, но сега го прави, когато моментът е подходящ. На задните седалки на лимузини с красиви мъже на път за срещи с журналисти, след като се е явявала по телевизията. Непрекъснато прави такива неща.
Трой й се усмихна и се надвеси напред. Носеше се ухание, което принадлежеше само на Зелда: съчетание от парфюма й, уханието на грима й, на лак за коса, и топлият, наситен мирис на коженото палто. Зелда се приближи малко. Трой вдъхна с наслада мамещото ухание, изпълващо няколкото сантиметра между тях.
— Не се осмелявам да те целуна — каза той. — Не искам да ти размажа грима.
— Мога да го възстановя — прошепна тя. — Или ти би могъл.
— Много ще ми е неприятно да ти размажа грима — прошепна той: лицата им бяха толкова близо едно до друго, че дъхът му раздвижи светлорусия й бретон, докато говореше.
— Много бих искала да ме размажеш — отвърна тя.
Интеркомът на шофьора се включи.
— Извинете, сър, но наближаваме входа на хотела.
— Разбира се — каза Трой, облегна се назад на мястото си и си оправи вратовръзката. Вратата на колата се отвори и униформеният портиер се поклони, когато видя Зелда. Тя се разгъна, слизайки от колата, като стриптийзьорка, излизаща от торта. Трой, който излизаше от другата страна, откри, че й се възхищава като на предмет, лъскав и изискан като колата, скъп като палтото, а после тръгна напред да я хване под ръка, за да я въведе в хотела.
Имаха среща за обяд с журналистката Джейн Брустър. Зелда остави коженото си палто на гардероб и влезе в залата на ресторанта, полюшвайки се леко на розовите си обувки с висок ток, в розовия си костюм. Бизнесмени с тлъсти увиснали гуши я зяпаха, сякаш беше количката с десертите. Сервитьори-италианци й се усмихваха широко като на слязъл от небето ангел. Джейн Брустър, жена с решително, продълговато лице с остри черти, в измачкан тъмносин делови костюм, се изправи и се ръкува отривисто с нея, сякаш никога през живота си не беше чувствала пробождане на завист при вида на по-богата, безкрайно по-красива от нея жена.
Зелда се плъзна върху кадифената пейка и скромно се огледа наоколо. Трой задържа стола под спускащия се широк задник на журналистката, а после и сам седна.
— Чаша шампанско? — промърмори той към журналистката.
Тя го фиксира със суров поглед и каза:
— Никога не пия през деня. Проваля ми концентрацията.
— О, Зелда също не пие — каза Трой невъзмутимо. — Бутилка минерална вода, моля.
— Имате ли нещо против? — обърна се журналистката към Зелда, като извади малък касетофон и го сложи на масата. — Намирам, че подпомага паметта ми. Просто забравете, че е там.
Зелда стрелна Трой с кратък, изпълнен с ужас поглед, а после кимна усмихнато на журналистката:
— Разбира се.
Келнерът се върна с минералната вода. Джейн Брустър изчака, докато суетенето около поръчките приключи, а после се приведе напред:
— На каква възраст бяхте, когато се случиха тези събития?
Зелда се облегна малко назад на мястото си.
— Романът е художествена измислица — напомни й тя внимателно.
— Вашите издатели дават съвсем ясно да се разбере, че е основан на собствените ви преживявания.
— Не се основава пряко върху мои преживявания — каза Зелда. — Основан е върху инцидент, поредица от инциденти. Някои от тях са се случвали с мен, за други съм чела, трети са се случили с мои познати. Като всички художествени произведения, това е втъкаване на различни обособени елементи в повествованието.
— „Особени“ ли каза? — попита Трой.
— Обособени — поправи го Зелда.
— Това е дума, която не ми е позната — каза Трой остро.
— О… — каза Зелда. Схвана намека, а после се изкикоти: — Намерих я в една кръстословица.