Трой позвъни по обед.
— Видя ли го?
— Да.
— Как ти се стори?
— Казах си, че тя изглежда много добре. И статията беше хубава.
— Издателите са във възторг. Всичко върви много добре.
— Сега тя е истинска, нали?
Трой се замисли за миг:
— Какво имаш предвид?
— Не е нещо тайно, нещо само между нас. Дори не е експеримент, експеримент за смяна на самоличността или литературен експеримент. Сега е действителност.
Трой се поколеба.
— Съжаляваш ли?
Изобел поклати глава.
— Не. Струва ми се неимоверно плашещо, рисковано и вълнуващо. Все едно, че съм шпионин или нещо от този род. Но когато я видях във вестника, това ме накара да я почувствам много реална и в същото време много различна от мен. Тя е отделна личност.
— Все още ли си съгласна тя да тръгне на турне след първи януари? — попита Трой. — Непрекъснато включват в програмата й нови дати. Всички в страната искат да се срещнат с нея.
Изобел почувства тръпка на възбуда.
— Съгласна съм, ако ти си съгласен.
— Не бих го пропуснал за нищо на света — увери я Трой. — Не съм се забавлявал така от години.
На обяд Филип беше погълнат от плановете за плувния басейн. Мъри щеше да дойде следобед, а Филип беше открил грешка в един от техническите чертежи.
— Кара те да се запиташ доколко си знаят работата — каза той ядосано на Изобел. — Твърдят, че са водещата компания за строеж на басейни в страната, а после виждаш, че са сбъркали това.
Показа й разположението на тръбите.
— Не разбирам напълно проблема — каза тя.
— Ето! — той нетърпеливо посочи с дръжката на супената си лъжица тръбата, предизвикала възмущението му. — Според мен е очевидно, че тръбата за рециркулация е погрешно оразмерена.
— О! — каза Изобел. — По-добре го обсъди с Мъри — отбеляза мислено, че служителят на фирмата беше започнал да разговаря и с двама им на малко име.
— Определено ще го направя — той вдигна поглед към нея. — Извинявай. Това не те интересува, нали?
Тя се усмихна.
— Просто не е нещо, от което разбирам, това е всичко.
— Какво прави днес?
— Писах.
— Как върви?
— Добре — Изобел често обсъждаше с Филип развоя на работата си. Коментарите му й бяха от полза, но имаше и нещо повече: това им даваше тема за разговор. В този случай тя наистина нямаше какво да каже. След като прочете вестника и разговаря с Трой, дълго седя в кабинета си и се взира навън през прозореца, докато компютърът бръмчеше успокояващо до нея. Новият роман на Изобел Латимър, „Изборът и избраните“, изобщо не напредваше. Трудно й беше да си представи моралния свят, населяван от героите на Изобел Латимър, когато се бореха с дилеми, възникващи от конфликта между любовта и желанието от една страна и дълга — от друга. По някаква причина тяхната грижливо обмислена моралност беше станала крайно безинтересна. Изобел не можеше да се съсредоточи върху сериозни и възвишени разсъждения, когато Зелда се бе появила на средна страница на вестник от национален мащаб и журналисти от цялата страна се обаждаха на агента й, за да резервират среща по време на рекламното турне на Зелда Виър.
— Кога мислиш, че ще можеш да я завършиш? — попита Филип.
— О, за две години, предполагам.
— А кога ще платят?
Тя го погледна изненадано; толкова нетипично беше за него да пита за пари.
— Защо?
— За басейна. Трябва да платим депозит, когато направим поръчката. Една трета от цената.
— Колко ще струва? — попита Изобел неспокойно.
— Е, зависи. Все това ти повтарям. Има толкова много варианти, и всичките са скъпи. Мисля, по принцип се разбрахме, че ще е добре да построим нещо красиво и трайно. Няма смисъл да скалъпваме нещо, което ще трябва да обновяваме на всеки пет години.
— Не.
— И няма смисъл да не включим и някоя екстра, която наистина искаме, а после да се ядосваме, че не сме го направили.
— Така е. Предполагам, че е така. Какво например? Каква екстра?
— Ами например сауната. Няма смисъл да не поръчаме сега и сауната, така че цялата работа по прокарване на тръбите да се свърши наведнъж. Би било истинско прахосване на пари да се сетим по-късно и да се наложи да я преправяме.
— Предполагам — каза Изобел без въодушевление.
— Сега това ще оскъпи басейна, разбира се — призна Филип. — Но мисля, че ще е фалшива икономия да не свършим работата, както трябва, ако изобщо смятаме да я вършим.