— Можете ли да отбиете и да спрете? — помоли той таксиметровия шофьор. Извади четката за червило и оцвети устните й до обичайното им черешово съвършенство. При лекото докосване на четката, Изобел затвори очи и се предаде на чувственото усещане от малките попиващи целувки. Съсредоточеното смръщване изчезна от челото й, изведнъж тя отново изглеждаше спокойна и доволна.
— Така по бива — каза тихо Трой. — Зелда. Зелда Виър.
— Да — отвърна тя меко. — Сега съм тя.
Трой се облегна назад на седалката.
— Хотел „Мажестик“ — каза той с усмивка. — Дамата е готова.
От обяда отидоха право в местната радиостанция, където Зелда говори за това какво е да оцелееш от тежки преживявания и да напишеш роман, и прие доста телефонни обаждания от хора, които или се интересуваха открито от сумата, която беше получила като аванси срещу хонорарите, или се опитваха прикрито да разберат дали това не беше някаква забележителна схема за измама, към която обаждащият се също би могъл да прибегне, за да измами някой издател. Беше противна смесица от надежда, алчност и завист. Зелда се справи с всички тях с изключителна лекота. Трой си помисли, че всъщност никой не би могъл да се справи със слушателите на едно местно радио така добре, както една специалистка по хуманистична философия. Тя имаше огромна преднина пред всички, можеше да прецени накъде са се насочили много преди те изобщо да са стигнали до целта си.
От местната радиостанция отидоха в едно телевизионно студио, където Зелда щеше да се появи на живо по местните вечерни новини в дискусия за цензурата.
Студиото беше миниатюрно, имаше само една жена, която се занимаваше с прическите и гримирането — тя хвърли един поглед към безупречния макиаж на Зелда и отстъпи назад.
— Още пудра? — беше единственият въпрос, който зададе.
— Не — каза Трой. — Мадам се справя сама.
Той се бе опасявал, че дискусията ще се задълбочи твърде много, но тя беше банално и предсказуемо „притичване“ през теми като експлозията от порнография в медиите и това, колко трудно е да се предпазят малките деца. Жената, която ръководеше дебата, беше инструктирана само десет минути преди излъчването на предаването и имаше само най-бегла представа коя е Зелда и за какво ще бъде дискусията. Зелда успя да спомене заглавието на книгата си пет пъти по време на петнайсетминутното предаване и излезе от студиото, тържествуващо сияеща.
— Великолепно — каза Трой, като я посрещна със светлото й палто от норка на вратата. — Превъзходно.
Таксито чакаше да ги откара обратно в хотела. Трой я побутваше към отворената врата, когато от друга врата излезе елегантно облечен млад мъж и каза:
— Госпожица Виър?
Двамата се обърнаха заедно, и двамата казаха:
— Да?
— Беше много впечатляващо — каза мъжът, обръщайки се направо към Зелда, откровено пренебрегвайки Трой. — Питам се дали ще проявите интерес да се появите в едно предаване, което подготвям за излъчване тази седмица. Става дума за късно вечерно дискусионно предаване, целта ни е да изберем някои от сериозните въпроси на деня и да ги разгледаме в дълбочина — леко насмешливото му изражение подсказа, че няма особено високо мнение за дискусията в ранното предаване. — Ще имате шанса да развиете идеите си. Съдейки по това, което говорихте там, си помислих, че сигурно ще имате някои интересни коментари.
— Госпожица Виър е на турне за представяне на книга — вметна Трой. — Всъщност не е дошла да участва в късни вечерни дискусионни предавания.
— Бихме могли да споменем книгата — настоя мъжът, все така без да поглежда Трой. — Всъщност си мислех, че една от темите, които бихме могли да засегнем, е припокриването на художествена измислица и реалност. Цялата тази представа за автобиографичност, художественото повествование, водено от първо лице.
Той не говореше на Трой, пренебрегваше го и се обръщаше направо към Зелда, която се бе понавъсила със замислената гримаса на Изобел, докато обмисляше думите му. Трой беше обзет от безпокойство.
— Зелда — каза той тихо.
Тя се върна към фалшивата си същност. Насочи изведнъж лъчезарната си усмивка към него и попита:
— Кога ще го направим?
— Сряда вечерта? — предложи младият мъж. — Излъчваме на живо. Единственият проблем е, че това е регионална програма, използваме студиата на Манчестър.
— Това не е проблем — каза Зелда. — В сряда сме в Манчестър.
— Наистина ли? — грейна той. — Е, това е фантастично. Можете ли да бъдете в студиото в десет и половина?
— Тя всъщност не… — опита се да каже Трой.