Тя се усмихна.
— Не. Странно, нали? Всеки страничен наблюдател би си казал, че Зелда е просто опит за необичайно, ексцентрично поведение или перверзия, или оправдание за афера. Но отвътре нещата стоят различно, нали? Ние пробудихме нещо като призрак, създадохме някаква трета личност, и когато съм нея, аз не съм Изобел Латимър с нейните разочарования и нейните смаляващи се хоризонти. Когато съм Зелда, аз съм друга жена, с друг живот пред мен. И предполагам, че когато ти си Зелда, нещо подобно се случва и с теб.
Трой се покашля.
— Нещо такова — каза той дрезгаво.
Тя го погледна замислено.
— Просто започни, Трой. Просто си позволи да започнеш.
Той се изправи, малко пиян, и леко залитна. Стаята му беше свързана с нейната, бяха заключили вратата между двете по-рано вечерта. Той отиде до стаята си и тя го чу да отваря вратата на гардероба и долови съвсем лекото, едва чуто шумолене на коприна.
— Може ли да дойда да помогна? — попита тя.
— Не — гласът му беше приглушен, сякаш подготвяше някаква загадка. — Искам да направя това сам.
— Искаш ли да използваш грима? А перуката е тук вътре.
— Да. Обаче не гледай. Не съм готов.
— Ще отида в спалнята си — предложи тя. — Всичко е в банята, просто си вземи каквото ти трябва.
Трой я чу как взема кофичката с лед и чашата си и отива в спалнята си, после мина предпазливо през свързващата врата и отиде в банята. Гримовете, пудрите и ружът й бяха подредени със старателната практичност на сериозен човек на изкуството. Нахлузи русата перука и едва тогава погледна отражението си в огледалото, а после отвори флакона с фон дьо тен и подуши сладкото, изтънчено ухание. Нанесе го с гъбичка по лицето си, но не и по клепачите. Сложи си само малко спирала на миглите и съвсем малко червило на устата, колкото за блясък. Вече приличаше по-малко на мъж, който се маскира като жена, и повече на това, което се чувстваше: някакво странно, почти лишено от пол същество, наполовина мъж, наполовина жена. Почувства се свободен от обичайните задръжки, почувства се обзет от пламенна жизненост.
Трой отвори вратата и влезе в спалнята. Зелда вече се беше изтегнала на леглото, тъмносинята й рокля — в тон с неговата, косата й — разчорлена и прекрасно руса като неговата, чорапите й — също толкова прозрачни, бельото й — също толкова скъпо. Двете прекрасни лица се погледнаха. Зелда не помръдна, освен за да се облегне на дебелите възглавници.
— Ела тук — каза тя с копринен глас.
Той тръгна непринудено, елегантно, по застлания с килим под между тях. Движеше се грациозно като всяка красива жена, съзнаваща, че очите на всички в стаята са приковани в нея. Отиде до леглото, а после повдигна предизвикателно полата малко по-високо, за да може да застане на едно коляно и да се доближи до нея.
Тя не посегна да го придърпа към себе си. Лежеше, облегната назад, чакайки той да направи първия ход. Трой се усмихна много леко и видя ответния блясък в очите й, а после наведе русата си глава и я целуна по устните.
Устата й под неговата беше топла и имаше вкус на шампанско и червило. Когато едната начервена уста срещна другата, усещането от целувката беше различно от обичайното докосване. Устните бяха по-меки, малко хлъзгави. Трой напористо се притисна напред, вместо да се отдръпне: искаше целувката да продължи още и още, обзет от желание тя да бъде по-дълбока, по-силна. Под натиска на устата му и на напиращото му тяло Зелда се отпусна на възглавниците, остави главата си да се плъзне назад, позволи на устата си да се разтвори с копнеж. Трой отново се придвижи напред, тласнат от желанието да навлиза по-дълбоко и по-дълбоко към нея, в нея. Ръцете на Зелда обгърнаха раменете му, а дланите й зачудено докоснаха копринения гръб на роклята му и гладкото очертание на ципа.
Трой плъзна полата на роклята малко по-високо нагоре, за да може да притисне бедрото си между нейните. При усещането, създадено от допира на крака му в копринения чорап между нейните, той неволно издаде лек стон от удоволствие. Зелда, със затворени очи, прокара ръце надолу към роклята, вдигната около кръста му, сложи ръце на задника му и почувства противоречивите усещания от допира на твърди мускули и копринени чорапи.
— О — изрече тя с копнеж. — О, Трой.
Той се отдръпна леко, когато тя изрече името му, и когато тя отвори очи, го видя да се мръщи леко.
— Не — каза той бавно. — Не ме наричай така. Аз съм Зелда.
— Да, наистина си Зелда — прошепна тя. — Ти си тя. И аз също съм тя.
Той внимателно я дръпна да седне на леглото, и отвори ципа на роклята. Тя вдигна ръце, за да може той да я смъкне от нея, а после се облегна назад, останала по красивия си бледосин сутиен, френски кюлоти, и бледи дълги чорапи с ограничител. Трой изхлузи чорапите, възхищавайки се на прозрачната им лекота, и ги пусна на пода, после сложи ръце на ластика на кюлотите й. Тя се поколеба за момент, очите й го гледаха питащо.