— Чаша шампанско, ако обичате — кимна на Трой. — Една за теб?
— Да — каза той. — А после една тиха вечеря, мисля аз: ти какво ще кажеш?
Тя изчака, докато сервитьорът донесе чашата й и сложи една пред Трой. Вдигна чашата към него в безмълвен тост. Трой върна жеста, но я наблюдаваше внимателно. Вече започваше да я опознава, този унесен, усмихнат поглед беше като предупреждение.
— Мислех си, че може да направим нещо малко по-различно — каза Зелда. — След като разполагаме тук с кола, и така нататък.
— Например?
— Помислих си, че Зелда и приятелката й Изобел може да излязат на вечеря заедно — каза тя. — Бихме могли да вземем колата и да намерим някое приятно място. Ако не е проблем, можем да се приберем пеша, ако не е прекалено далече.
Той замълча за момент.
— Искаш да излезеш на вечеря като Изобел Латимър?
Тя кимна и прошепна:
— А ти — като Зелда. Защо не, Трой? След снощи. Не искаш ли да стигнем и малко по-далече?
За миг той затвори очи при тази мисъл. Знаеше, че много, много иска да го направи.
— Няма как да ни се размине безнаказано — каза той. — Не и в присъствието на други хора. Не и посред бял ден.
— Не е посред бял ден — изтъкна тя. — Вечер е. И никой в този град не ни познава. И ще ни се размине. Прекрасен си в нейния образ. Знаеш, че е така.
Той все още се колебаеше, искаше да бъде убеждаван.
Гласът й беше коприненомек и прелъстителен.
— Е, защо не се качим горе да я подготвим? — попита тя. — Да видим какво е усещането. Да видим как изглежда. Ако си доволен от вида си, можем да излезем на вечеря. Ако не си, можем да поръчаме вечеря в стаята и да си останем в хотела. Каквото предпочиташ.
Той се изправи на крака и вдигна чашата й.
— Изобел, ти си много, много изненадваща жена — каза развълнувано. — От цялото си сърце искам да те бях срещнал, когато бях на двайсет.
За негова изненада тя се изчерви много силно и очите й внезапно се наляха със сълзи.
— О, и на мен ми се иска — изрече тя с прочувствен тон. — Толкова много.
Между тях се спусна внезапно, стъписано мълчание, после Изобел умишлено развали магията, усмихна му се леко, и се изправи на крака. Трой прекоси фоайето и повика асансьора. Когато дойде при него, тя беше спокойна и овладяна, нямаше и следа от онзи кратък, издайнически момент. Вратите на асансьора се затвориха зад тях, обгръщайки ги в пашкул от усамотение.
Трой си помисли да я попита защо очите й се бяха напълнили със сълзи, но се сдържа. Не му трябваха дълбоките чувства на Изобел Латимър. Искаше ненаситния хедонизъм на Зелда Виър.
Вратите на асансьора се отвориха и те тръгнаха мълчаливо към апартамента си. Трой хвърли поглед към лицето й, за да провери дали по него се бе изписало смръщеното изражение на Изобел или очарователното безразличие на Зелда. Когато стигнаха до вратата и тя затърси опипом ключа от стаята в джоба на Трой, намести го в ключалката и ги пусна да влязат, кокетният жест беше на Зелда. И Зелда се отпусна в ръцете му, когато затвориха вратата зад себе си.
Този път Трой й позволи да му помогне в преобразяването, като смъкна деловия костюм и прозаичните черни чорапи и черни обувки и ги замени с бродираното копринено бельо, прозрачни дълги чорапи с ограничител, а после — синята коктейлна рокля на Зелда. Изобел му затвори ципа и за миг изпита силно, почти непоносимо желание.
Той вече си беше сложил перуката, а фон дьо тенът покри гальовно цялото му гладко избръснато лице. Изобел гримира очите му и сложи червило на устните му. Докато тя работеше, той седеше на столчето пред тоалетната масичка, покорен и неподвижен, с послушно затворени очи.
— Как изглеждам? — попита, докато тя нанасяше пудра по съвършеното му лице.
— Прекрасно — каза тя кратко. — Чакай малко.
Той остана да седи със затворени очи, а после почувства тежестта на светлото кожено палто върху раменете си. Почувства топлото, копринено усещане от кожата, която обгърна тила му и погъделичка ушите и скулите му, когато Изобел вдигна яката.
— Сега погледни — каза тя меко.
Той отвори очи и видя Зелда, точно във вида, в който щеше да се появи във вестника утре, както беше изглеждала в списанията и телевизионните програми по време на турнето. Всички отлики на Зелда: гъстата руса коса, широко отворените, блестящи очи, ярко оцветените устни, бяха налице. Образът на Зелда във версията на Трой беше с една идея по-строги линии. Очертанието на челюстта беше по-изявено, челото малко по-изпъкнало; но когато се усмихваше, това беше бляскавата, студена усмивка на Зелда.