— Ти си тя — каза Изобел просто.
Долови желанието в гласа й, погледна я бързо и попита:
— Искаш ли да излезем?
— А ти?
Той погледна обратно към безупречното отражение.
— Бихме могли, нали?
Тя кимна.
— Никой няма да се досети. Честно.
— Невероятно е — каза той.
— Защото Зелда е стандартен тип, също като книгата — отбеляза Изобел. — Това, което виждаш, когато я погледнеш, е косата, облеклото и гримът. Почти не забелязваш чертите й. Има стотици жени, които притежават това излъчване. Зелда го притежава до такава степен, че почти всеки, от камериерката в хотела до мен, би могъл да си сложи перуката, дрехите и грима, и да изглежда като нея.
— Бихме могли да излезем — каза Трой.
Тя кимна.
— Да.
— Какво ще облечеш?
Тя се усмихна:
— Искам да нося нейните дрехи, но върху мен ще изглеждат доста различно. Изчакай за минута в дневната, ще дойда там.
Изобел се преоблече бързо, почти без да я е грижа какво облича. Почисти лицето си от яркия грим на Зелда и си сложи само малко пудра и бледо червило. Свали лъскавата перука и върза собствената си кестенява коса на скромна конска опашка. Избра черна коктейлна рокля и сако с пайети. На фона на яркото сако кожата й изглеждаше уморена и бледа. Добави малко фон дьо тен около очите си и малко руж на бузите. Редом с яркия блясък на Зелда тя щеше да бъде като леко повехнала английска роза, невзрачната приятелка, която никой не поглежда.
— Безцветна съм — каза тя, влизайки в стаята. Зелда се беше изтегнала, както се изтягаше винаги, на софата, изпружила дългите си, прекрасни крака, едната обувка с висок ток се полюшваше от извитото й стъпало. Когато видя Изобел, се надигна и дойде при нея, взе я в обятията си и я целуна леко, за да не се размаже червилото им.
— Изглеждаш много мило — каза красавицата на своята по-обикновена приятелка. — Поръчах колата. Можем да тръгваме.
Изобел се поколеба.
— Трябва да телефонирам на Филип. Ти слизай.
— Ще те изчакам — каза Зелда. — Не смея да сляза без теб. Мога да чакам в съседната стая.
Изобел поклати глава:
— Можеш да чакаш тук. Нямаме обичая да си разменяме интимности.
Докато тя набираше номера, Трой си помисли колко показателен за брака й беше този дребен факт: нямаха обичая да си разменят интимности. „Защо тогава изобщо са женени?“, помисли си той.
— Здравей, скъпи, аз съм — каза Изобел.
Филип беше задрямал в креслото си, госпожа М. беше в кухнята и слагаше масата за вечерята им.
— О, да — каза той. — Как си?
— Добре съм. Как се чувстваш?
— Съвсем добре — каза той веднага. Изобел се вслуша, опитвайки се да прецени дали долавя нотка на болка в гласа му. Звучеше добре.
— Струва ми се, че си сънен — каза тя с надежда.
— Е, прекарах дълъг ден на открито — каза той. Тя долови задоволството в гласа му и това я накара да се усмихне. — Мъри се отби и ме заведе на малка обиколка. Искаше да видя другите басейни, които е направил. Срещнах се с няколко доста симпатични хора с басейни в градината, и това ми даде възможност да видя плочките, които имах предвид за нас. Отказах се от синьото, струва ми се, че е малко клиширано — синият басейн. Мисля си по-скоро за нещо като преливащо се зелено.
— Преливащо се зелено?
— Като мрамор, с нещо като златиста жилка.
— Страхотно — каза Изобел.
— Мъри беше много мил. Заведе ме на обяд в „Синият глиган“ — продължи Филип. — Следобед огледахме два басейна. Видяхме само един закрит, знаеш ли. Бих се изненадал, ако има повече от половин дузина в цялото графство. И нито един в размера, който предвиждаме.
— О, наистина ли? Толкова ли ще е огромен нашият?
— Именно, там е голямата грешка. Хората ги строят прекалено малки, а после, разбира се, не можеш да ги разшириш. Това е напълно излишна икономия.
— Трябва ни място само за двама — отбеляза тя.
Той се засмя и каза:
— Важното не е пространството за плуване. А естетическият ефект. Мъри ми го обясни подробно. Последното, което ти трябва, е да имаш чувството, че ще направиш половин дузина движения и ще се блъснеш в далечния край. Това те възпира да плуваш усилено. Всъщност ти пречи да извлечеш възможно най-голяма полза от басейна. Намалява удоволствието ти от цялото нещо, така че прави преживяването по-малко стойностно в дългосрочен план.
— Разбирам.
— Както и да е, в момента обмислям възможността да построим малък покрит пасаж, свързващ басейна с къщата. Нали не ни трябва да излизаме от гимнастическия салон или басейна затоплени и прегрели, и да трамбоваме обратно до къщата в дъжда.