Изобел не каза нищо.
— Така че Мъри ще ми каже каква е цената на един такъв пасаж, и можем да вземем допълнително разрешение за планиране. Бих искал да е нещо, което да изглежда достатъчно солидно, в стила на къщата.
— Разбирам — каза тя.
— Нямам търпение да се прибереш у дома и да видиш плановете — каза той. — Обедния влак в събота, нали?
— Да. Но ще ти се обадя утре, както обикновено.
— Хубаво — каза щастливо той. — Дотогава може да имам груби скици на пасажа.
— Ще бъде чудесно — каза тя. — Лека нощ, скъпи.
Изобел остави слушалката. Трой видя лицето й, мрачно и уморено, когато тя се обърна към вратата. После тя го зърна в роклята му на Зелда, прекрасната му коса и красивото му лице, със светлото кожено палто, спускащо се от раменете до петите му. Лицето й мигом се промени; тя се превърна в омаяната любовница, каквато беше предишната нощ.
— Готова ли си? — попита той, имайки предвид дали наистина е готова. — Можеш ли да оставиш тази отговорност и тревогите зад гърба си, да дойдеш с мен и да бъдеш щастлива?
А тя се усмихна сияйно и пъхна ръка в сгъвката на облечения му в коприна и кожа лакът и каза:
— О, да.
Четиринайсет
Сервитьорите в ресторанта кръжаха около Зелда, както правеха винаги. В ничий ум не съществуваше съмнение, никой поглед не се спираше на нея с излишна бдителност. Измамата бе съвършена и, с течение на вечерта, Трой в образа на Зелда ставаше все по-уверен и по-уверен, по-сигурен в тази нова самоличност. Зелда си поръча лазаня и зелена салата. Изобел взе обичайните си спагети болонезе и наблюдаваше как Зелда бе в състояние да наблюдава помещението и въпреки това да отдава на разговора им пълното си внимание. Пиха бяло вино и газирана минерална вода. Зелда помоли за издължена чаша и пи своите смесени. Изобел я изгледа скептично над ръба на чашата, а Зелда я удостои със сексапилно, усмихнато намигване.
Смяха се много, както се смеят жени, които се наслаждават на общуването си. Изкушаваха се взаимно да хапнат пудинг, а после да пият бренди с кафето си. В края на вечерта платиха сметката и оставиха щедър бакшиш. Лично управителят задържа палтото на Зелда, за да го нахлузи на раменете й, а после, като второстепенен акт на почит, загърна Изобел в големия й индийски шал. Тръгнаха си от ресторанта заедно, хванати под ръка, в колата се държаха за ръце. Докато минаваха през фоайето на хотела, мъжете проследяваха с поглед гъвкавата походка на Зелда. Тя безспорно беше прекрасна жена, след която мъжете се обръщаха. Вървеше с високо вдигната глава, с пълна увереност в красотата на движенията си, полюшваше тесните си бедра, обръщаше бавно глава ту на една, ту на друга страна и за разлика от повечето жени се оглеждаше така, сякаш мястото й принадлежеше. Отвръщаше на погледите на мъжете дръзко, както прави само една красива жена. Тя не беше скромна жена, не беше дама. Тя беше горда красавица, и създаваше у мъжете впечатлението, че биха могли да я имат — ако съберат смелост да помолят.
В асансьора тя се облегна на стената, допря ръце до главата си и каза:
— Вие ми се свят!
— Не може да е от пиене — каза Изобел. — Изпихме само бутилка вино, и по чаша шампанско, преди да излезем.
— И по едно бренди — напомни й Зелда.
— Въпреки това…
— Не е това — каза Зелда. — От вниманието е. Заради начина, по който те гледат мъжете, сякаш имат пълно право да те гледат, сякаш си някакъв предмет, изложен за оглед.
Изобел кимна.
— Намираш го за унизително?
Зелда се засмя с гукащ, сексапилен смях.
— Намирам го за божествено — каза тя. — Бих носила все по-къси и по-къси поли през цялото време, само за да получа този поглед. Имаш усещането, че можеш да управляваш целия свят. Сякаш всеки мъж на света е готов да направи всичко за теб, само за една твоя усмивка.
Изобел излезе от асансьора.
— Ако се беше сблъсквал с подобно усещане цял живот, щеше да знаеш, че не става точно така — каза тя. — Те наистина гледат, но не те правят президент на Америка, само защото имаш хубави крака. А понякога гледат, сякаш те притежават, сякаш имат право да гледат, сякаш си пай с месо, а не роза. Това е феминистки проблем: жената като обект.
— Но аз обожавам този поглед — възрази Зелда. — Обожавам този поглъщащ, изискващ, високомерен поглед. Така е, точно както казваш ти. Сякаш имат право над теб и не е нужно дори да питат.
Изобел се засмя и отвори вратата.
— Искаш да те възприемат като второстепенно същество? Като сексуален обект? — прекрачиха прага и Изобел пламенно сграбчи Зелда в обятията си. — Така ли? — прошепна тя в русата коса. — Искаш ли да те обладая, без да питам? Сякаш имам право над теб, без дори да питам?