Дългите мигли на Зелда се затвориха с пърхане.
— Да — прошепна тя. — Да.
Останаха до сутринта в леглото на Изобел, преплели тела, като ту се притискаха един към друг, ту се разделяха през цялата нощ. На два пъти се събудиха и правиха любов в състояние на сънена страст. Изобел спа гола: искаше докосването на Трой по всеки сантиметър от кожата си. Трой спа с красивата копринена нощница на Зелда. Чувстваха се необуздано бляскави и прекрасни. Огледалата от опушено стъкло на големия гардероб отразяваха две сафически красавици, обгърнали се взаимно с ръце, понякога — водопад от руса коса, спускащ се от надвесената глава на Зелда, понякога — кестенявата коса на Изобел, разстлана по възглавницата.
Но на сутринта Трой откри, че изкуствените мигли са паднали от единия му клепач, брадата му отново беше набола, кожата на главата го сърбеше под топлещата перука, беше потен и изглеждаше нелепо в измачканата коприна. Измъкна се от леглото: не чувстваше нищо, освен потрес и отвращение. Остави късата нощничка на пода на банята, докато си вземаше изгарящо горещ душ.
Изобел, съзнавайки единствено, че всичко отново се бе променило, го изчака да приключи в банята, а после си взе вана. Облечена в един от костюмите на Зелда, тя слезе на закуска сама. Трой дойде при нея едва когато колата беше вече пред вратата и трябваше да потеглят за още един натоварен ден, да пътуват до Манчестър, после да гостуват в две радиостанции и да открият нов клон от национална верига книжарници. Трой носеше изключително мрачен и тържествен черен делови костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, и цяла сутрин почти не продума на Зелда, освен за да я попита дали има копие от програмата си и дали знае кое е следващото място, на което отиват. Изобел съвсем не беше смутена, нито пък се чувстваше отхвърлена: изпитваше облекчение, че могат така напълно да отделят насладите на нощта от работата на деня. Цял ден тя не направи какъвто и да било опит да възстанови някаква интимност помежду им. Всеки, който ги наблюдаваше, би си помислил, че отношенията им са строго професионални, дори може би малко хладни. Точно преди последното интервю за деня Трой каза, че ще я чака обратно в хотела: не остана дори да проследи какво ще каже тя. Без неговото бдително присъствие Изобел откри, че дава същите отговори, но че е дори по-повърхностна от обикновено. Нямаше търпение да се върне с колата до хотела и да го намери да я чака с две чаши шампанско в бара.
Имаха време само да вечерят набързо и Изобел да си вземе душ и да се преоблече преди уговорения час за появата й в телевизионното студио.
— Трябва първо да се обадя на Филип — каза тя. — Не мога да пропусна нито една вечер.
— Сигурна ли си, че няма да се забавиш? — попита Трой нервно. — Не забравяй, че това е излъчване на живо.
— Ще се забавя само минута — каза тя. — Обаждам му се всяка вечер, а докато излезем от телевизията, ще стане прекалено късно.
— Добре. Ще чакам долу с колата — каза Трой. — Донеси ключа от стаята.
Тя му хвърли бърза усмивка. Харесваше й да й напомня разни неща, все едно че се преструваха на семейство. Никой от тях не беше споменал предишната нощ, това беше тайна, твърде дълбока, за да говорят за нея. Изобел беше прекарала целия си живот в премисляне на нещата, изкарваше ги на повърхността на съзнанието, обличаше ги в думи. Сега, парадоксално, искаше да има преживяване, за което не съществуваха думи. Не можеше да опише онова, което се случваше между нея и Трой. Не разполагаше с име, с определение за тази връзка. Бяха само те тримата: Изобел и Трой… и Зелда.
Филип отговори на третото позвъняване, което означаваше, че седи до телефона, пред огъня в дневната.
— Аз съм — каза тя.
— А! Закъсня тази вечер. Как си?
— Добре съм. Ти как си?
— Идеално — каза той сприхаво. — Защо да не съм?
От това Изобел разбра веднага, че той има болки.
— Същата стара болка ли?
Онова, от което и двамата се ужасяваха, беше промяна или влошаване.
— Нищо по-лошо от обичайното — каза той неохотно.
— Мога да се прибера — предложи тя напосоки.
— Няма нужда, освен ако не искаш — каза той рязко. — Как върви преподаването?
— Чудесно, много удовлетворяващо — каза тя. — Невероятно много ми харесва.
— Излиза ли из града тази вечер?
— Бях на театър — каза тя. — С Карла.
— Надявам се да си е платила мястото — каза той сърдито. — Миналия път, когато излезе на вечеря с нея, тя си забрави портмонето.