— „Орестия“? — изрева продуцентът към Трой. — За какво говори тази глупава кучка? — той рязко се завъртя кръгом и натисна бутона за говор. — Дайте прекъсване! — каза рязко. — Превърти видеокасетата — каза на асистента си. Стана от бюрото и извлече Трой от стола му. — Слезте там долу — изсъска. — Имате точно двайсет минути. Това са рекламите, плюс вмъкнат филмов материал за работата на онзи тъп художник. Изведете я и я вразумете. Наел съм я да седи на софата и да изглежда красива, и да направи един-два сексуални намека. От нея се очаква да излъчва секс. От нея се очаква да бъде секс. Интелекта съм го наел от университета. За полемиката съм наел представител на консерваторите. Наел съм човек на изкуството от Центъра по изкуствата. Нея обаче съм я наел за сексапилно излъчване и украса. Кажете й да си затваря устата и да се усмихва превзето. Не искам да чуя от нея и дума повече. Искам да изглежда като украшение и да млъква, по дяволите!
Той почти извлече Трой от галерията за зрители и Трой хукна надолу по стълбите към студиото. Червената лампичка на камерата беше изключена, Трой изкачи ниското стъпало до снимачната площадка и властно подаде ръка на Зелда. Пренебрегнала факта, че камерите са изключени, тя продължаваше спора си с университетската преподавателка.
— Зелда!
При звука на гласа му тя се обърна и погледна в неговата посока, засенчвайки очи от ярките светлини, посрещайки прекъсването с намръщена гримаса, типична за Изобел Латимър.
— О? Какво има? — попита тя.
— Ела — каза той рязко.
Тя се надигна от мястото си, а той наметна палтото си на раменете й, издърпа я навън в коридора и бързо я измъкна през предната врата.
— Какво правиш?
— Връщаш се в хотела.
— Защо?
— Защото всеки, който те види да изглеждаш и да говориш така, ще разбере, че си Изобел Латимър. Не разбираш ли, че си незабавно разпознаваема? През цялото предаване не беше Зелда.
— Бях! — възрази тя.
Трой я хвърли в чакащата кола и затръшна вратата.
— Към хотела — процеди той. — И изчакайте.
В колата той доближи уста до ухото й и изсъска:
— Ще издъниш всичко, ще развалиш целия замисъл. Защо започна да говориш така? Защо просто не си седеше там? Защо ти трябваше да започваш да мислиш и да говориш като Изобел, да бъдеш Изобел?
— Не го направих нарочно — каза тя, връщайки се бързо на земята. — Просто те говореха такива глупости. Не можех да седя там и да ги слушам. Не бях в състояние и аз от своя страна да им отговоря с глупости. Не можах да се възпра да мисля, Трой, съжалявам. Нека се върна. Ще опитам отново.
— Зарежи опитването — каза той настойчиво. — Можеш ли да обещаеш, наистина да обещаеш, да го направиш? Каквото и да говорят, просто да си седиш, да се усмихваш и да си мълчиш?
Тя се замисли за момент.
— Много е трудно. Все едно да поискаш от мен да не виждам. Не мога да не виждам, нали?
Той кимна.
— Така си и мислех. Ще спориш, нали?
— Ако не ми казват нищо, ще си мълча — предложи тя. — Но ако ме попитат за мнение, е наистина трудно да не мисля. А после започвам да мисля, че не трябва да мисля, и, разбира се, това е…
— Млъквай! — изсъска Трой. — Правиш го в момента. Безнадеждно е. Ще трябва да го отменим, да кажем, че внезапно ти е станало зле или нещо подобно.
— Не — Изобел го дръпна за ръкава. — Не можем да направим това. То само ще влоши положението. Ще се върна. Ще се постарая.
Трой поклати глава.
— Дали аз бих минал за нея?
За момент Изобел млъкна зашеметено.
— В роклята ти? С перуката и грима?
— Дали ще може?
— Да — каза тя. — Видя сервитьорите в ресторанта в Нюкасъл снощи. Да. Ще минеш за нея.
— Изглеждам ли достатъчно като теб в нейната роля?
Тя кимна.
— Видяхме се в огледалото и казахме, че сме близначки.
— Добре тогава — каза Трой решително. — Ето какво ще направим. Връщаме се в хотела и ти се качваш да си легнеш. Не отваряй вратата и не вдигай телефона. Ясно?
Тя кимна, с широко отворени сиви очи.
— Ще се облека като Зелда — каза той. — Ще се облека като нея и ще отида да се представя като нея. Това е единственото, което можем да направим. Трябва да поддържаме образа, който сме създали, не можем да допуснем някой да започне да се интересува коя е тя и защо е толкова умна. Не можем да позволим някой да пусне и материал за някакъв неин нервен срив по време на турнето, след като е водила спор в късно вечерно дискусионно предаване, и да покажат запис от предаването. Не можем да позволим някой да прозре отвъд дрехите и косата и да види теб.