Изобел ахна.
— Можеш ли да го направиш?
— Десет пъти по-добре от теб — каза той безмилостно. — Аз нямам мозък, който напира да излезе. Нямам мисли, които държа да изрека.
Тя стисна ръцете му.
— Благодаря ти — каза пламенно. — Наистина не мога да се справя. Съжалявам. Някак не мога да се спра. Изобщо не биваше да въвличам и двама ни в това.
— Все още не сме се измъкнали — каза той мрачно.
Колата спря до предните стъпала на хотела.
— Чакайте — нареди Трой на шофьора. — Чакайте точно тук. Не им позволявайте да ви накарат да се преместите. Госпожица Виър ще се забави само десет минути и ще се върне в студиото сама. Не искам да й се налага да върви пеша до колата.
— Разбира се, сър — каза шофьорът. — Няма да мърдам оттук. Трой сграбчи Зелда и я преведе като вихър през фоайето и нагоре до спалнята. Затръшна вратата след себе си.
— Помогни ми — каза той, като разкопчаваше панталоните си и изхлузваше обувките си. — Имам десет минути да се превърна в нея.
Петнайсет
Заеха се с преобразяването светкавично като двама професионални актьори, опитни в постигането на бърза промяна. Трой трескаво нанесе с гъбата фон дьо тен по лицето си и напъха глава в перуката, докато Изобел извади и подреди дрехите на Зелда на леглото. Влезе в банята навреме, за да гримира очите му, притисна без припряност изкуствените мигли към клепачите му, нанесе тънката очна линия, среса веждите му и ги оформи, да станат извити като нейните. Очерта устните с молив, а после нанесе червилото. Той се погледна в яркоосветеното огледало. Беше се преобразил в друго същество. Носеше най-скромно скроения си, дискретен костюм „Армани“, но над него бяха онова ведро, бляскаво лице и бухналата руса грива. Изглеждаше като жена, която се преоблича като мъж, имаше палавото момчешко излъчване на жена, облечена в мъжки костюм. Същевременно обаче изглеждаше като мъж с порцеланова кожа на жена. Изглеждаше по-перверзно, отколкото бе изглеждал някога в дрехите на Зелда. Взираше се с почуда в тази своя нова версия.
— Нямаме време — прекъсна го Изобел, проследявайки запленения му поглед към отражението в огледалото. — Ще направим това отново утре вечер. Но сега трябва да вървиш.
— Разбира се! — Трой си спомни спешността на момента и отиде бързо в спалнята.
Съблече костюма си и нахлузи бельото на Зелда, като внимаваше с копринените чорапи. Застана неподвижно, докато Изобел закопча сутиена на широкия му гръб и намести силиконовите подплънки в чашките. После нахлузи през главата си тъмносинята коктейлна рокля и стъпи в обувките, докато Изобел затваряше ципа на гърба.
Погледна предпазливо в огледалото, докато Изобел донесе палтото от норка от софата в средната стая, където го беше хвърлила
— Добре ли съм? — попита той с глас, скован от нервност.
— Идеален си — каза тя. — Снощи беше съвършен, помниш ли управителя в ресторанта? Беше омагьосан от теб. Отново ще бъдеш съвършен. Тръгвай.
Задържа му палтото, за да го облече, като камериерка, която обслужва горда светска красавица. Това беше знакът за него. Той вирна брадичка и отправи към огледалото усмивка, която беше напълно в стила на Зелда. Усмивка, която беше едновременно насмешлива и надменна, подканваща и отхвърляща. После се извърна от безупречното отражение, нахлузи палтото и тръгна към вратата.
— Не вдигай телефона — каза Зелда с властния си глас.
— Не, Зелда — каза Изобел послушно.
Сините очи на Зелда заблестяха.
— И не си лягай, чакай ме — каза тя дрезгаво. — Ще имам нужда от теб, когато се прибера у дома.
Сивите очи на Изобел срещнаха нейните:
— Ще бъда в леглото — каза тя тихо. — Ще бъда гола. И аз ще имам нужда от теб.
Зелда се обърна бързо, отвори вратата и изчезна.
Шофьорът я откара до входната врата на телевизионното студио, пред която се въртеше нервна служителка от техническия екип.
— Времето е разчетено до секунди — каза тя.
Зелда тръгна бързо по притихналите коридори.
— Влезте тук — каза момичето. — Боя се, че трябва да отидете направо на снимачната площадка. На масата има чаша вода за вас. Тъкмо излизат от почивката.
Зелда кимна и смъкна от раменете си коженото палто, докато се качваше по двете плитки стъпала към снимачната площадка. Служителката от техническия екип го улови и побърза да се махне от обсега на обектива, докато ръката на продуцента отброяваше секундите, а водещият се обърна отново към Камера Едно с отработената си усмивка.