— Благодаря много на всички, беше отлично.
Зелда стана и се озърна за палтото си.
— Бяхте удивителна — каза й Джъстин Уейд. — Особено във втората половина, бяхте много дръзка, много предизвикателна.
— Благодаря — каза с безразличие Зелда.
Служителката от техническия екип се приближи и подаде палтото, очаквайки Зелда да го поеме от нея. Зелда се обърна и подложи гръб, така че момичето нямаше избор, освен да нахлузи палтото на раменете й.
— Благодаря — каза Зелда, като погали кожата. Момичето кимна нацупено и си тръгна. Зелда се усмихна.
Джъстин Уейд се обърна да се сбогува с другите си гости, а после се обърна бързо обратно към Зелда, която се отправяше към вратата.
— Госпожице Виър?
— Да? — поколеба се тя.
— Бихте ли искали да пийнем по нещо? Мога ли да ви предложа чаша шампанско? Малко по-нататък по улицата има приятен малък клуб.
Зелда си помисли за Изобел, която я чакаше гола в леглото. Усмихна се.
— Би било прекрасно — каза тя.
Оправяйки грима си в усамотението на една заключена кабинка в дамската тоалетна на бара, изпита възхитително усещане за изневяра, наслада от вкусването на водещи до усложнения забранени плодове. Изобел щеше да го чака със засилващо се безпокойство. Джъстин си мислеше, че излиза с ефектна и успяла жена. Трой, въвлечен в тези взаимосвързани изневери и измами, най-после почувства, че наистина е себе си, определян от неща, които не беше, определян от маските, които можеше да сваля една по една, или да ги слага и покрива една с друга.
Освежи червилото си, придаде обем на русата коса. После пусна водата в тоалетната и излезе от кабинката, изми ръцете си, като пусна крана и подложи пръсти под водата, и влезе в ресторанта. Джъстин Уейд беше поръчал бутилка шампанско и наливаше втората чаша, когато Трой се върна на масата.
— Зелда! — възкликна той: надигна се леко в стола си, за да приветства връщането й. Зелда се усмихна като жена, приемаща обичайната полагаща й се почит, приглади полата надолу по бедрата си, седна на стола и кръстоса крака.
— Имате вроден талант за телевизионни изяви — увери я Джъстин. — Някой казвал ли ви е това?
— Една продуцентска компания се свърза с мен в Лондон — каза тя скромно. — Преди да тръгна на турне. Обещах да обмисля предложението им.
— За какъв ангажимент става дума? — попита той.
— Токшоу за проблемите на оцеляването, с истории от реалния живот и хора, които говорят за собствените си трудности — каза Зелда.
Той моментално поклати глава.
— Трябва да внимавате ужасно много с тези малки и не достатъчно солидни продуцентски компании. Някои от тях не са нищо повече от един човек на свободна практика, работещ с помощта на телефона си. Наистина имате нужда някой да ви съветва.
— О, да, така е, зная, че е така — Зелда се приведе напред.
— Имате ли агент?
— Имам литературен агент — каза Зелда предизвикателно. Трой Картрайт. Запознахте се с него по-рано. Наложи му се да се върне в хотела, за да проведе няколко телефонни разговора. Той движи въпросите с издателите ми. Не знам дали би могъл да ме съветва за телевизията.
Джъстин Уейд поклати категорично глава.
— Ни най-малко, това е напълно различен свят — каза той. — И то суров свят. Имате нужда от съветите на човек, който е запознат с тези неща, занимавал се е с всичко това и е получил признание. Литературният ви агент може и да умее да се оправя с издателствата, но изпратите ли го в света на филмите и телевизията, ще бъде напълно безпомощен.
Зелда прикова сините си очи в лицето му и кимна доверчиво.
— Ще ви кажа какво бих направил, ако бях на ваше място — каза Джъстин замислено. — Бих създал собствена продуцентска компания, за да предложа от свое име идеята за токшоу на телевизионните компании. Защо да предавате контрола? Защо да работите за някой друг?
— Но аз нямам никакво понятие как да го направя! — възрази Зелда. — Няма да знам откъде да започна.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Това не е проблем — каза. — Можете да се съветвате. Но — надявам се да ме извините, че за момент говоря за вас като за стока — вие сте много вървежен продукт. Аз например бих ви пласирал в половин дузина ниши.
Зад увлеченото, възхитено изражение на Зелда, Трой разбра за пръв път какви трудности срещаше Изобел да остане в образа. Джъстин Уейд може и да я гледаше с обожание, но се държеше със Зелда като с глупачка. Налагаше се Трой да полага усилия, за да скрие раздразнението си и да запази спокойно изражение.