Той импулсивно стана от масата и протегна ръка към нея. Придърпа я да седне на софата до него. Изобел, стоплена от нежността му, се настани в сгъвката на ръката му и приятелски облегна глава на рамото му.
— Откъде му хрумват тези големи идеи? — попита Трой. — Би трябвало да знае, че не можете да си позволите и половината от това? Освен ако… о, Изобел, казала ли си му за Зелда и нейните аванси?
— Не! — възкликна тя. — Не! Категорично не. Работата не е в това, че очаква да имаме много пари. Казах му, че съм спечелила добре от последния роман, за да обясня, че имаме достатъчно за малък плувен басейн. Той толкова много го искаше, и аз си помислих, че това може да събуди интереса му, и ще е добре за състоянието му…
— Значи той си мисли, че си спечелила някаква сума от рода на — колко, петдесет хиляди лири?
Изобел кимна:
— Знае, че работя върху нова книга на Изобел Латимър. Ако приеме, че получавам нов договор за нея, тогава тази година ще имаме постъпления от шейсет или седемдесет хиляди лири.
— Трябва да извадиш данъците — напомни й Трой — и комисионната.
Тя кимна.
— В такъв случай как мисли, че можете да платите за басейна и всичките му там плъзгащи се покриви и прозорци?
Тя се отпусна, подпряна на ръката му.
— Това е проблемът — каза тя. — Не мисли. Това, което се случи, докато се разболяваше все по-тежко, е че той престана да мисли. Аз просто се нагърбих с тази страна на нещата. Виждаш как хората го правят непрекъснато. Мъже, които не умеят да готвят, които дори не знаят къде стоят кърпите за съдове, защото това не им е работата. Жени, които не знаят как да напишат чек. Е, именно това се случи на нас. Никога не сме го планирали, никога не съм имала такова намерение. Но когато се случи, поех целия контрол върху финансите, и сега той дори не пита за тях. Давам му джобни пари и плащам сметките, когато пристигнат. Той никога дори не мисли за пари.
Трой кимна, тайно отвратен при мисълта за брак, в който един мъж се връща към детинска зависимост.
— Но той сигурно знае, че не е възможно да си позволиш всичко това като Изобел Латимър.
Тя придоби виновно изражение.
— Никога не съм му казвала, че хонорарите от книгите на Изобел Латимър намаляват — каза тя. — Не исках да го тревожа. Той мисли, че все още се справяме добре. Мисли, че осъществяваме същите продажби, както през седемдесетте. Не си дава сметка, че разчитаме само на по една книга, мисли си, че печеля пари и от всички други книги. Мисли, че всички аванси са донесли печалба и че изкарвам пари от всички заглавия. Смята, че сме наистина заможни.
— Е, благодарение на Зелда сега наистина сте — каза Трой. — И очевидно той няма да задава неловки въпроси за това точно как се справяте. Единственото, което трябва да направиш, когато се прибереш вкъщи за уикенда, е да настояваш да не харчиш всичките си печалби за нещо, което всъщност не можете да си позволите. Трябва да запазиш поне една трета от тази сума за данъци.
Тя кимна.
— Просто ще трябва да бъдеш твърда с него — каза Трой.
Изобел се поколеба. Трой се обърна, за да може да види умореното й лице.
— Толкова е трудно — каза тя със слаб глас. — Толкова ми е жал за него. Ако го беше познавал, когато беше здрав, щеше да разбереш защо. Беше толкова енергичен и умен, беше… — тя млъкна рязко.
Трой се вгледа за миг в лицето й. Тя изглеждаше като жена, напълно безсилна да направи каквото и да било. Помисли си, че дори съпругът й да я пребиваше всяка вечер, пак не би могла да изглежда по-омаломощена. Вгледа се замислено в нея за момент и тя срещна погледа му, сивите й, искрени очи се вгледаха в неговите тъмносини.
— Просто трябва да бъдеш твърда — повтори той.
Изобел поклати глава.
— Не мога да му кажа „не“. Просто ми се къса сърцето. От най-остроумния, най-чаровния… най-сексапилния мъж, когото съм срещала, сега се превърна в стар, уморен, твърде сприхав инвалид. Идва ми да заплача всеки път, щом го видя. Не мога да направя нещо, което би направило такъв живот още по-празен — тя направи пауза. — Той е един разочарован човек.
Трой си помисли, че това звучеше като заглавие на книга: „Разочарованият човек“.
— Знам какво би могла да направиш — предложи той. — Би могла да помислиш за Зелда. Как би се справила тя с това? Ако Зелда беше омъжена за него, какво щеше да направи? Докато се прибереш вкъщи, вече ще си била Зелда една седмица. Можеш да правиш нещата така, както би ги направила тя. Зелда би била в състояние да каже на някого, че прекалява. Зелда би била в състояние да откаже нещо на някого, дори ако го обича. Мога да си я представя да казва, че нейната любов е достатъчна, повече от достатъчна за всеки мъж. Той не би имал нужда и от плувен басейн.