— Бонове? — попита Изобел студено, сякаш не разбираше.
— Хиляди — отвърна той, знаейки, че тя пита нарочно.
— Освен това можем да вземем заем — каза Филип. — Можем да направим ипотека, за да го построим. Всеки би ни заел пари, за да направим подобно префасониране. Не е нужно да посягаме на капитала си.
— Капитал! — възкликна Изобел невъздържано, а после бързо се накара да замълчи. — Едно от нещата, заради които наистина имаме основание да се радваме, е че нямаме дългове.
— Нямаме дори ипотека — напомни Изобел на Филип.
— Нямате ли? — запита Мъри с интерес.
Изобел се обля в гореща руменина: не беше имала намерение да въвежда Мъри по-дълбоко в живота им.
— Не — каза тя кратко.
— Изплатихме я с обезщетението ми за инвалидност — обясни Филип. — Купих къщата, когато се пенсионирах. Моите спестявания и акции и така нататък, и хонорарите на Изобел покриват само ежедневните ни разходи.
— Е, тогава нямате проблем — каза Мъри възторжено. — Можете да използвате цялата къща като гаранция срещу заема. Отлично — изглеждаше ведър и доволен, сякаш сделката беше сключена.
— И сме спокойни за доходите си — напомни й Филип. — След като последната книга е продадена, а следващата е на път. Това ни подсигурява без проблем за четири години. А пенсията и спестяванията ми са гаранцията ни.
— Видя американските рецензии — каза Изобел: омразно й беше, че се налага да признае това пред Мъри. — Чуждестранните продажби не са добри.
Филип се усмихна.
— Ще се справим — каза той. — И няма да заемем повече от — колко — шейсет хиляди лири? Можем да се справим с това.
— Можете да вземете ипотечен заем, при който за известен период ще плащате само лихвата — препоръча Мъри.
Изобел извърна поглед.
— Нека просто да изчакаме за момент — каза тя любезно. — Мислех си, че се каним да изградим малък плувен басейн във вече съществуващата сграда на някогашния обор. Така че за това щяхме да платим — каква казахте, че е цената на басейна? Около трийсет хиляди лири. Това е добре. Можем да се справим с това и не е нужно то да ни въвлича в никакви ипотеки или заеми. Бих искала да направя така. Покритият пасаж и плъзгащите се прозорци, и всичко останало… това просто е твърде много. Не можем да си го позволим и нямаме нужда от него — тя хвърли поглед през масата към Филип, сякаш можеше да го стресне, да го накара да се върне към ценностите, които споделяха и живота, който бяха водили.
— Ние сме непретенциозни хора — напомни му тя. — Харесваме семплия живот. Не се интересуваме от демонстрации на благополучие и показност. Не сме материалисти.
За миг, обзета от ужасно угризение, тя се сети за златистото палто от норка и луксозния гардероб на Зелда. Разбира се, че това вече не беше вярно. Тя вече не беше обикновена жена със семпли вкусове. Дори само коженото палто на Зелда беше струвало колкото един плувен басейн. Защо тя да си взема почивка от реалността, отдавайки се на живот, изпълнен с невероятен лукс и чувственост, а въпреки това да отказва на Филип правото на малки удоволствия у дома?
— Със сигурност ще направим обикновения басейн, но не можем да си позволим кой знае какво друго — постави условие тя. — Може би сауната.
— Ако вземете сауната, може да вземете и парната баня — напомни й Мъри. — Излишна икономия е да се отказвате от нея.
— А пространството за гимнастическия салон не е кой знае какво — изтъкна Филип. — Само издигнат участък с настилка. Можем да добавяме уредите един по един. Когато ни потрябват.
— Добре — каза тя.
— Тогава да караме едно по едно — каза Мъри бодро. Изобел беше очаквала той да се подразни, задето отхвърля замисъла му, но той изглеждаше във възторг от това, сякаш беше друго предложение, което можеше да преобрази с енергията и ентусиазма си. — Да сведем всичко до абсолютно най-съществените неща, и после пак да пресметнем цената.
Извади бележник и калкулатор и погледна Изобел с нетърпеливото и развълнувано изражение на добър студент.
— Обикновен басейн — каза. — Без засукани форми, които да създават затруднения на хората, които ще слагат плочките. Облицован с плочки? Предполагам?
— Има ли по-евтин начин да се направи? — попита Изобел.
— Можете да поръчате пластмасов цокъл, но не е много приятно на вид — каза той. — И е по-хлъзгаво — кимна към Филип. — Нали не искаме скъпият ни Филип да падне.