— Разбрано, „Куин“ — отвърнаха от „Монтерей“.
Всички разменени по радиото реплики бяха чути на мостика на „Контесата“. Ибрахим кимна, което бе знак да го оставят сам. Радистът и младият пакистанец се спуснаха по въжената стълба в лодката и шестимата в нея зачакаха Афганеца.
Майк Мартин бе убеден, че ненормалният йорданец ще даде пълен напред и ще опита да се вреже в някой от насрещните кораби. Затова реши, че не може да си позволи да напусне „Контесата“. Единствената му надежда бе да избие екипажа и да я превземе.
Той бавно слезе по въжената стълба. Сюлейман човъркаше нещо по дигиталната си камера, а единият от индонезийците стоеше на носа, сграбчил въжетата, за да удържа лодката от напора на течението.
Мартин здраво се хвана за стълбата, завъртя се, извади ножа и сряза твърдата издута гума. Всичко се случи толкова бързо и неочаквано, че в следващите две-три секунди никой не успя да реагира. Изпуснатият от разреза въздух прошиптя, лодката се наклони и започна да се пълни с вода.
Мартин се пресегна да пререже въжетата, но не успя. За сметка на това обаче сряза китката на индонезиеца. В този момент мъжете в лодката най-сетне реагираха, ала индонезиецът изпусна въжето и течението ги отнесе.
Към него се протегнаха ръце, но тежкият двигател на потъващата лодка наклони задницата й и в нея нахлу още вода. Останките й се скриха под вълните. Под слабата светлина, идваща от кърмата, Мартин видя как океанът погълна и размаханите ръце. Никой не може да се пребори с течение от четири възела.
Той се закатери обратно по стълбата.
В този момент Ибрахим натисна едното от трите копчета, оставени му от специалиста по експлозивите. Докато Мартин се качваше по стълбата, над главата му се чуха няколко силни изпуквания.
Господин Уей се бе погрижил таванът на фалшивите шест контейнера на палубата на „Яванска звезда“ да е от едно-единствено парче дебела ламарина, заварено на четири места. Специалистът по взривовете бе прикачил към всяка от заварките малък експлозив, който с помощта на жици черпеше ток от корабния двигател. Когато се взривиха, те отпориха покрива на контейнерите и понеже мощността им не бе еднаква, единият край на ламарината се вдигна по-високо.
Мартин бе почти на върха на стълбата, стиснал ножа между зъбите си, когато ламарината прехвърча над главата му и падна в морето. Той прескочи перилата, скри ножа и хукна към мостика.
Главорезът от Ал Кайда наблюдаваше океана пред себе си. На хоризонта вече се различаваха контурите на плаващия град. Скорост двайсет и пет възела, седемнайсет палуби и водоизместимост 150 000 тона.
Липсващият покрив откри гледката към вътрешността на фалшивите контейнери и Мартин чак сега си даде сметка за какво служат. Не да поберат нещо, а да скрият истинското предназначение на кораба. Полумесецът се показа иззад облаците и освети палубата на бившия „Яванска звезда“. Мартин осъзна, че се намира на борда не на кораб, превозващ експлозиви, а на танкер. Под контейнерите се простираше цяла мрежа от тръби, кранове и помпи, а под тях се виждаха шест стоманени овала — люковете на резервоарите в трюма.
— Трябваше да си в лодката, Афганецо — каза Ибрахим.
— Нямаше място, братко. Сюлейман за малко да падне във водата. Останах на стълбата, а те тръгнаха. Ще съм тук, до теб, слава на Аллах.
Ибрахим явно се успокои. Погледна часовника на стената и натисна втория бутон. Жиците се спускаха от мостика към електрическото табло на кораба и оттам се връщаха до вътрешността на фалшивите контейнери, където специалистът по експлозивите бе прекарал близо месец в старателна подготовка.
Взривиха се още шест експлозива. Люковете на резервоарите изхвърчаха от местата си. Последвалото бе невидимо за човешките очи, но ако можеха да го видят, пред тях щяха да се разкрият шест стълба, които се изстреляха на трийсет метра подобно на изригване на вулкан, а после думата си каза гравитацията. Невидимият облак се сля с нощния въздух и започна да се разпръсква на всички страни.
Мартин разбра, че се е провалил. Беше закъснял. Помисли си, че плаващата бомба, докарала го дотук чак от Филипините, и товарът, който шестте взривени люка в момента изпускаха, ще посеят неминуема смърт.
До този момент бе смятал, че „Контесата“, превърнала се отново в „Яванска звезда“, ще се удари в някое пристанище и ще активира експлозивите, които пренася. Смяташе, че пристанището ще е голямо и важно, и през последния месец само чакаше сгоден случай да убие седмината на борда и да поеме контрол над нещата. Такава възможност обаче не му се удаде.