— Чудесно! — възкликна Сийбарт. — Много мъдро решение. Да не забравяме, че към това върви и пълна застраховка на съда и товара в „Лойдс“, Какви стоки смятате да превозвате впрочем?
Работата на корабните брокери е да откриват най-подходящите плавателни съдове за съответните товари и обратното, а „Сийбарт и Абъркромби“ бяха сред влиятелните членове на една от най-старите институции в Сити — Балтийската борса.
— Направих старателни проучвания — започна Лампонг и постави на масата още документи. — В контакт сме с тази компания, ето тук, която внася луксозни английски лимузини и спортни коли в Сингапур. От своя страна, ще изнасяме за САЩ скъп дървен материал — магнолия, палисандър и други. Дървесината е от Северно Борнео, но освен нея ще товарим контейнери с бродирана коприна от Сурабая, Ява, отново за САЩ. А тук — той извади още един документ — са данните на нашите партньори от Сурабая. Всички контрагенти са съгласни да използваме британски превоз. Така че товарният кораб де факто ще работи с три страни. Дали ще успеете да намерите подходящ съд за подобна задача? Имайте предвид, че говоря за продължително сътрудничество.
Алекс Сийбарт бе наясно, че може да намери поне десет подходящи кораба. Просто трябваше да уточни водоизместимостта, цената и датите на спедиция.
В крайна сметка се споразумяха да предостави на господин Лампонг списък с корабите с достатъчна водоизместимост и цена на курса. Господин Лампонг на свой ред щеше да се консултира с партньорите си за най-удобните дати на пристигане както в двете пристанища в Далечния изток, така и в Америка.
Двамата се разделиха сърдечно и с пожелания за успех.
— Винаги съм предпочитал — отбеляза бащата на Алекс Сийбарт, когато научи новините по време на обяда им в един скъп ресторант, — да правим бизнес с добре възпитани господа от старата школа.
Авиобазата в Едзел беше може би единственото място, където Майк Мартин за нищо на света не трябваше да показва лицето си. Затова Стив Хил вкара в игра списъка със „старите другари“.
— Няма да съм си вкъщи цяла зима — каза човекът, с когото обядваха в клуба на спецчастите. — Смятам да прекарам известно време под карибското слънце. Така че не виждам проблем да го ползваш.
— Ще ти платя наем, разбира се — побърза да каже Стив Хил. — Поне доколкото ми позволява скромният бюджет.
— Няма проблем, стига да не го обърнеш с главата надолу — отвърна събеседникът му. — Кога ще мога да се нанеса обратно?
— Надяваме се до средата на февруари да сме готови. Просто трябва да организирам едни семинари, нали знаеш, лектори, програма… Нищо особено.
Мартин хвана самолета от Лондон за Абърдийн. На летището го посрещна един от бившите му сержанти от САС, костелив шотландец, който след пенсионирането се бе върнал в родната пустош.
— Как е, шефе? — подхвърли той, после метна чантата на Мартин отзад и подкара колата към изхода на паркинга. Малко преди Абърдийн отби на север и се качи на магистрала А-96 в посока Инвърнес. След няколко километра пред очите им се извисиха шотландските планини, а след още десетина сержантът сви вляво в локалното.
На знака пишеше просто „Кемни“. Минаха през някакво селце, после „Ландроувърът“ зави надясно и се насочи към Кейг. Край пътя се виеше река. Мартин се запита дали в нея се въди сьомга или пъстърва. Или нито една от двете.
Малко преди Кейг лъкатушещият селски път пресече реката и навлезе в частен имот. След два завоя пред очите им се показа малък хълм, върху който се извисяваше старинен замък, заобиколен от зашеметяващо красиви зелени възвишения и долчинки.
Когато „Ландроувърът“ спря, отнякъде изникнаха двама мъже и побързаха да се представят.
— Гордън Филипс. Майкъл Макдоналд. Добре дошли в замъка Форбс, семейното имение на лорд Форбс. Добре ли пътувахте, полковник?
— Наричайте ме Майк. Как разбрахте кога точно идвам? Ангъс не се обади на никого от летището.
— Всъщност имахме човек в самолета. За всеки случай — каза Филипс.
Майк Мартин се намръщи. Не бе усетил, че го следят, губеше тренинг.
— Няма проблем, Майк — намеси се Макдоналд. — Нали вече си тук. Събрали сме хора, които ще те въведат във всичко през следващите четири месеца. Предлагам да си оставиш багажа и да проведем първия брифинг след обяда.
По време на Студената война ЦРУ разполагаше с широка мрежа от тайни квартири. Някои от тях бяха градски апартаменти, други — къщи в провинцията, където агентите можеха да отдъхнат след напрегната мисия, докато докладват подробностите за нея.