В замъка постоянно пристигаха и си заминаваха най-различни „гости“, но двама от тях останаха за постоянно. Единият бе Наджиб Курейши, роден в Афганистан, бивш учител в Кандахар, бежанец, който бе получил убежище във Великобритания и работеше като преводач в правителствената комуникационна служба в Челтнам. Сега преподаваше езика и поведението на пущуните. Това включваше езика на тялото, жестовете, привичките в храненето, ходенето и молитвите.
Освен него в замъка остана доктор Темиън Годфри, шейсет и няколко годишна, от две години вдовица на висш офицер от службите за сигурност — МИ-5. Сивата й коса бе пригладена назад и хваната в кок. Като „една от тях“, както се изразяваше Стив Хил, тя добре познаваше процедурите и нямаше и най-малкото намерение да сподели с когото и да било къде се намира и каква е задачата й.
Нещо повече, тя щеше да изпълни задълженията си, без да узнае, че човекът, комуто преподава, всъщност ще бъде поставен в смъртна опасност, и не работеше под напрежението, че ако пропусне някаква подробност, това може да коства живота му. Годфри беше отличен специалист по Корана и говореше съвършен арабски.
— Чувал ли си за Мохамед Асад? — попита тя Мартин. Той призна, че не е.
— Тогава ще започнем с него. Роден е под името Леополд Вайс, германски евреин, който приема исляма и се превръща в един от най-великите му изследователи. Бележките му до Ал Исра — пътуването от Арабия за Йерусалим и оттам към небесата — са сред най-забележителните на света. Именно това преживяване довежда до петте дневни молитви, които са крайъгълният камък на вярата. Предполага се, че си научил това още като дете в мадраса, а щом имамът е бил уахабит, той пламенно е вярвал, че пътуването се е случило съвсем наистина, а не е някакво бълнуване. Следователно ти вярваш в абсолютно същото. А сега да видим дневните молитви. Повтаряй след мен…
Наджиб Курейши беше впечатлен. Тя май знаеше повече за Корана и от него.
По-късно тримата навлякоха топли дрехи и си направиха разходка из близките хълмове, следвани неотлъчно на известно разстояние от Ангъс, стиснал ловджийска пушка в ръка.
Макар да знаеше арабски, Майк Мартин си даваше сметка, че му предстоят изтощителни уроци. Наджиб Курейши го учеше да говори с пущунски акцент и с интонацията на Измат Хан, когото тайно бяха записали в Гитмо с надеждата, че ще разкрие някаква ценна информация в разговорите си с останалите затворници. Не бяха разкрили нищо, но сега записите вършеха безценна работа на Курейши, защото можеше да преподаде на ученика си специфичния изговор.
Въпреки че по време на съветската окупация бе прекарал половин година с муджахидините в планините, сега, след седемнайсет години, Майк Мартин беше позабравил повечето неща. Курейши го учеше на пущу, макар от самото начало да бе ясно, че при евентуалната си среща с пущуни ще бъде разкрит начаса.
Подготовката бе съсредоточена основно върху молитвите и случилото се в Гуантанамо.
Повечето от следователите в лагер Делта са агенти на ЦРУ и Марек Гъмиени успя да намери трима-четирима, които бяха работили с Измат Хан. Майкъл Макдоналд замина за Лангли и прекара с тях дни наред в събирането и на най-незначителните подробности. Официалното обяснение за проучването бе евентуалното освобождаване на Измат Хан.
Следователите бяха единодушни, че пущунският воин и бивш талибански командир е най-коравият затворник, когото са виждали. Той рядко ги удостояваше с отговор, не се оплакваше, но и не съдействаше и приемаше условията в затвора и наказанията стоически. Но всички бяха разчели в черните му очи как при първа възможност би им откъснал главите.
Макдоналд се върна със самолета на ЦРУ в Едзел, а оттам продължи с кола на север до замъка Форбс, за да стовари цялата събрана информация пред Майк Мартин.
Темиън Годфри и Наджиб Курейши, от своя страна, продължиха да го учат на молитвите. Щеше да му се наложи да ги казва пред други хора и нямаше никакво място за пропуски. Курейши все пак съзираше някаква надежда — този, за когото щеше да се представи Мартин, не беше арабин, а Коранът е на класически арабски. Така че евентуална грешка можеше да бъде отдадена на лошо произношение. Но за човек, прекарал седем години в мадраса, бе немислимо да сбърка цяла фраза. Затова двамата продължиха отново и отново да повтарят молитвите, опрели чела в пода, а Темиън Годфри седеше на стол зад тях — заради болните си колене — и им пригласяше.
Англо-американският технически екип привършваше с работата си в авиобазата Едзел. Техниката беше навързана, помещенията — подготвени за бъдещите наематели. Навремето освен с квартирите и столовите американската флота разполагаше още със зала за боулинг, фризьорски салон, магазини, поща, баскетболно игрище, фитнес и театър. Предвид ограничения бюджет, Гордън Филипс реши да не ги ремонтира. Кралските военновъздушни сили поеха доставката на продукти и охраната на базата, за която вярваха, че е оперативен щаб за борба с трафикантите на опиум.