През 2005-а Върховният апелативен съд на САЩ прецени, че правата на военнопленниците не се отнасят за членовете на Ал Кайда. Така съдът узакони прокарваната от президента Буш идея заподозрените в тероризъм да бъдат изправяни пред военни трибунали. За пръв път от четири години затворниците с подобни обвинения имаха право на адвокат. Гъмиени възнамеряваше да прокара следната защитна теза: Измат Хан никога не е бил член на Ал Кайда, а офицер от афганистанската армия, който не е имал нищо общо нито с 11-и септември, нито с ислямисткия тероризъм.
Съдът трябваше да приеме тази теза безусловно. Затова се наложи Джон Негропонте да се обади на Доналд Ръмсфелд и да го помоли да поговори с военните съдии.
Раната на крака на Майк Мартин заздравяваше бързо. От досието ставаше ясно, че Измат Хан не е обелвал и дума за белега си, и Мартин също не виждаше причина да го прави. Но Майкъл Макдоналд се върна от Лангли притеснен, че макар и притискан по време на разпитите, афганецът е продължавал да мълчи по въпроса и че ако някой от членовете на Ал Кайда знае истината, а техният човек няма белег, това може да провали цялата операция.
Мартин не се възпротиви, още повече че имаше нещо на ум. От Лондон до Едзел, а сетне с хеликоптер до замъка Форбс, беше докаран хирург — проверен от службите лекар от Харли Стрийт, на когото можеше да се разчита да измъкне куршума, да затвори раната и повече никога да не проговори за това.
Лекарят направи операцията с местна упойка. Разрезът не представляваше трудност, защото всъщност нямаше нито куршум, нито никакво чуждо тяло. Трудното беше да заздравее за няколко седмици, но да прилича на много по-стара рана.
Хирургът, казваше се Джеймс Нютън, отстрани малко от тъканта вътре и по ръбовете на разреза и така се образува кухинка, която после заши с шест големи неравни шева. Приличаше на работа, свършена набързо в полева болница.
— Вижте — натърти той, преди да си тръгне. — Ако истински лекар разгледа белега, със сигурност ще забележи, че не е на петнайсет години. Иначе не би трябвало да има проблем. Но са необходими три месеца, за да зарасне.
Беше началото на ноември. Отличната физика на четиридесет и четири годишния Мартин свърши чудесна работа още преди Коледа — подпухналостта и червенината изчезнаха напълно.
9.
— Ако отиваш там, където си мисля, че отиваш, скъпи Майк — започна по време на една от всекидневните им разходки Темиън Годфри, — ще се сблъскаш с различни степени на агресивност и фанатизъм. В основата на всичко е обсебващата идея за джихад — или свещената война, но фракциите и ученията не са едно и две и в никакъв случай не бива да се поставят под общ знаменател.
— И очевидно трябва да започнем с уахабизма — каза Мартин.
— Може би. Но да не забравяме, че уахабизмът е националната религия на Саудитска Арабия, а Осама бин Ладен обяви война на саудитската върхушка и ги нарече „еретици“. Разклоненията на религията се простират далеч отвъд учението на Мухамад ал Уахаб. За него знаем, че е проповедник от осемнайсети век и е родом от Нежд, най-суровата област от вътрешността на Арабския полуостров. Оставил е след себе си най-безчувственото и пропито с нетърпимост тълкувание на Корана. Оттогава обаче е изтекла много вода. Саудитският уахабизъм никога не е обявявал война на Запада или на християнството, нито пък подкрепя масовите убийства, най-малкото на жени и деца. Всъщност Уахаб просто е подготвил почвата, в която кукловодите на съвременния тероризъм посяват младите семенца, за да ги превърнат в жестоки убийци.
— Каква е причината въобще да напуснат арабския свят? — полюбопитства Мартин.
— Просто през последните трийсетина години — намеси се Наджиб Курейши — Саудитска Арабия използваше своите петродолари, за да финансира разпространението на религиозната си доктрина по света. Това се случи и с всяка друга мюсюлманска държава, включително с моята родина. Очевидно не са подозирали, че създават бомба със закъснител. Точно обратното, смятам, че днес Саудитска Арабия е ужасена от чудовището, което е захранвала три десетилетия.
— Но защо Ал Кайда се обръща срещу корените си?
— Защото се появиха нови пророци, които проповядват дори още по-силна нетърпимост и не само отричат всичко немюсюлманско, но и призовават към унищожението му. Саудитското правителство попадна на мушката заради сътрудничеството си със Запада и допускането на американски войници в свещените земи. Това се отнася впрочем и за всяко друго светско правителство в мюсюлманския свят. За фанатиците те са точно толкова виновни, колкото са християните и евреите.