За хигиенните нужди в килията бе предвидена ниша с една-единствена дупка в пода и душ, който се пускаше от помещението на пазачите.
И понеже всички нови материали бяха докарани по въздуха, единствената видима промяна край Хижата бе покритата със сняг хеликоптерна площадка. Иначе постройката продължаваше както преди да се гуши сред борове, лиственици и смърчове в сърцето на двестахектаровия парцел. Само в радиус от стотина метра от къщата дърветата бяха изсечени от съображения за сигурност.
Персоналът на вероятно най-скъпия и уединен затвор в страната бе от двама агенти от среден ранг и осем младши сътрудници, които току-що бяха покрили нормативите в тренировъчния лагер на ЦРУ и с нетърпение очакваха вълнуващата си първа задача. Вместо това се озоваха в заснежената гора. Но всички бяха в отлична форма и много искаха да се докажат.
Военният съд в Гуантанамо започна работа в самия край на януари. Делата се гледаха в едно от по-големите помещения в крилото за разпити, специално ремонтирано за целта. Нямаше истерични тиради и пледоарии като показаните в „Доблестни мъже“. В залата не се повишаваше тон и цареше ред и дисциплина.
Първите седем от осмината затворници, подлежащи на евентуално освобождаване, пламенно увериха съда в своята невинност. Осмият остана безмълвен.
— Затворник Хан, на какъв език предпочитате да бъдат превеждани пледоариите? — попита полковникът, който председателстваше съда.
От двете му страни седяха майор и капитан — жена. И тримата бяха морски пехотинци.
Пазачите изправиха затворника на крака. Зад бюрата си встрани от него, с лица един към друг, стояха военният прокурор и цивилният адвокат. Измат Хан сви рамене и за няколко секунди впи поглед в лицето на жената. После погледът му се измести върху стената над главите на съдиите.
— Съдът отчита, че затворникът разбира арабски, затова избира този език. Някакви възражения?
Въпросът бе отправен към защитата. Адвокатът беше наясно с характера на клиента си още преди делото и не се съмняваше, че ще загубят. Подобни процеси се водеха под натиска на правозащитните организации, а той много добре знаеше какво мислят за правозащитниците морските пехотинци. И все пак трябваше да отчете, че до момента поведението на афганеца поне изместваше вниманието от самия него. Той поклати глава в смисъл: „Нямаме възражения, арабският ще свърши работа“.
Преводачът се приближи и седна до пазачите. Да изберат арабски беше добро решение. Към момента военните разполагаха само с един преводач от пущу, който си имаше сериозни проблеми с американците, защото така и през цялото време не бе успял да измъкне нещичко от афганеца.
В Гитмо досега бяха попадали само седмина пущуни — същите онези, които по погрешка се бяха озовали сред чуждите бойци преди пет години край Кундуз. Четирима от тях, обикновени селски момчета, ентусиазирано се отрекоха от мюсюлманския екстремизъм и бяха пуснати да се приберат в родината си. Други двама изживяха толкова дълбоки нервни кризи, че още бяха под психиатрично наблюдение. Талибанският командир бе останал последен.
Прокурорът започна пледоарията си и от устата на преводача заизскачаха шипящи звуци. Според военния, янките щели да заключат афганеца пак в дупката, този път завинаги, защото се държал като отвратително талибанско лайно. Измат Хан изгледа преводача. Очите му казваха всичко. Роденият в Ливан американец на секундата превключи към буквален превод. Мъжът до него можеше и да е облечен в смешен оранжев гащеризон и с оковани ръце и крака, обаче казва ли ти някой?
Прокурорът не губи много време. Подчерта, че обвиняемият е прекарал пет години в мълчание, без да посочи нито един от съзаклятниците си в терористичната война срещу САЩ, а и е взел участие в затворнически бунт, по време на който е загинал американски гражданин.
После си седна. Не се съмняваше в изхода на процеса. Афганецът щеше да остане в затвора още много години.
Адвокатът на защитата изрази удовлетворението си от факта, че, като афганец, затворникът не е имал нищо общо със зверствата от 11-и септември, защото по същото време е участвал в афганистанската гражданска война и е нямал пряк контакт с арабите от Ал Кайда. Що се отнася до молла Омар и подкрепата на правителството му за Бин Ладен и неговите приятелчета, ставало дума за диктатура, в рамките на която господин Хан бил изпълнявал офицерските си задължения, без да има никакъв избор.