Целта на инструктажа бе Майк Мартин да се запознае с цялата налична информация за лицата, които евентуално щеше да срещне.
Сведенията не идваха само от английските и американските служби. Агенции от над четиридесет държави събираха наученото в обща база данни. Като се изключеха недемократичните държави, Иран, Сирия и разорените страни като Сомалия, правителствата от цял свят споделяха всичко, което успяваха да съберат за тероризма.
Рабат вършеше чудесна работа в проследяването на мароканските екстремисти, Аден подаваше имена и лица от Южен Йемен, а Рияд превъзмогна притеснението си и състави списък със саудитци.
Мартин внимателно наблюдаваше екрана. Имаше снимки, направени в полицейски управления. Други бяха заснети скришом с телеобективи по улици или в хотели. Бяха показани различни варианти — със или без бради, в арабско или западно облекло, с дълги и къси коси и обръснати глави.
Имаше имами и молли от различни джамии, младежи, които най-вероятно бяха обикновени куриери, и хора, за които се знаеше, че помагат със средства, транспорт или квартири.
После на екрана се появиха големите играчи. Някои от тях бяха мъртви, като Мохамед Атеф, първият отговорник за военните операции на Ал Кайда, убит от бомба в Афганистан. Последваха наследникът му, който излежаваше доживотна присъда, неговият наследник, който също беше мъртъв, и този, който според източниците оглавяваше военното крило в момента.
По някое време се появи и Тефик Ал Кор, скочил преди пет месеца от балкон в Пешавар. Малко след него излезе лицето на Сауд Хамуд ал Утейби, новия лидер на Ал Кайда и Саудитска Арабия.
Сетне се заредиха контурните изображения — без снимки, само черни очертания на глави. Сред тях бяха лидерът на Ал Кайда в Югоизточна Азия, наследник на Ханбали и предполагаем организатор на последната серия взривове в далекоизточните курорти. А също и човекът на Ал Кайда във Великобритания.
— Знаехме кой е водачът им тук само допреди шест месеца — каза Гордън Филипс. — После той се измъкна и сега се крие някъде в Пакистан. Те в крайна сметка ще го хванат…
— И ще ни го дотътрят в Баграм — изръмжа Марек Гъмиени.
Присъстващите си даваха ясна сметка, че американската база северно от Кабул разполага с една много специална лаборатория, където в крайна сметка всеки пропява.
— Рано или късно ще попаднеш на този — обади се Стив Хил, когато на екрана се появи намусеното лице на имам, тайно заснет в Пакистан. — И на този.
Беше възрастен мъж с благи черти, също заснет тайно някъде край брега на море или океан. Фотографията бе предоставена от специалните сили на Обединените арабски емирства.
Спираха за почивка, ядяха, продължаваха, после спяха и пак продължаваха. Филипс изключваше екрана единствено, когато в стаята влизаше камериерката с таблите с храна. Темиън Годфри и Наджиб Курейши си стояха по стаите или си правеха разходки из хълмистата местност.
И така, докато най-сетне инструктажът не свърши.
— Утре летим — отсече Марек Гъмиени.
Годфри и Курейши дойдоха до хеликоптерната площадка да го изпратят.
— Пази се, Майк — каза Темиън на човека, който можеше да й бъде син. После изруга: — Дявол да го вземе, нещо се задавих. Бог да е с теб, моето момче.
— И ако нищо друго не помогне, дано Аллах те пази — добави Курейши.
Малкият джетрейнджър можеше да качи само двамата шефове и Мартин. Филипс и Макдоналд щяха да стигнат до Едзел с кола.
Хеликоптерът кацна далеч от любопитни очи и тримата пробягаха разстоянието до „Гръммана“. Заради снежната вихрушка бяха навлекли дъждобрани с качулки, така че нямаше как да се види, че единият от мъжете не е облечен като западняк.
Екипажът на „Гръммана“ беше виждал всякакви чудатости, така че не обърна особено внимание на брадясалия афганец, когото заместник-директорът по оперативната част съпровождаше през Атлантика заедно с британския си гост.
Насочиха се не към Вашингтон, а към един полуостров в югоизточна Куба. Самолетът кацна в Гуантанамо малко преди изгрев на 14-и февруари и влезе в един от хангарите.
— Трябва да останеш в самолета, Майк — каза Марек Гъмиени. — Ще те измъкнем оттук, когато се стъмни.
Нощта в тропиците се спуска бързо. Към седем вечерта настъпи непрогледна тъмнина. Именно тогава четирима агенти от отряда за специални задачи на ЦРУ влязоха в килията на Измат Хан. Той се надигна с предчувствието за нещо нередно. Пазачите бяха напуснали коридора пред килията преди половин час. Досега такова нещо не се беше случвало.