Вратата на килията се отвори.
— Затворник Хан, станете. Обърнете се към стената и опрете ръце на нея, разкрачете се.
Щракнаха на кръста му колан, свързан с вериги за белезниците на ръцете и краката му, така че да може едва да се тътри.
После шестима въоръжени пазачи го поведоха към изхода на сектора, където чакаше бронирана кола с преграда между отделението за затворника и водача и затъмнени стъкла.
Когато го изкараха на пистата, затворникът примижа и объркано поклати глава. Щом очите му привикнаха със слънчевата светлина, видя пред себе си товарния самолет и групата американски офицери, строени пред него. Един от тях го привика с ръка. Затворникът се обърна да погледне за последно мястото, в което бе прекарал пет мъчителни години, после се затътри към самолета.
От едно помещение на етажа под залата за контрол на полетите го наблюдаваха двама мъже.
— Е, твоят човек тръгна — каза Марек Гъмиени.
— Ако разберат кой е всъщност — отвърна Стив Хил, — наистина ще има нужда от милостта на Аллах.
Четвърта част
ПЪТУВАНЕ
10.
Полетът беше дълъг и изтощителен. Спряха за презареждане в американските авиобази на Азорските острови и в Рамщайн, Германия, и чак в късния следобед на следващия ден „Херкулесът“ се спусна над Баграм в южния край на долината Шомали.
Екипажът на самолета се смени на два пъти, но не и охранителният отряд. Четирите турбини край илюминаторите ги носеха все по на изток, а те четяха, играеха карти, спяха. Затворникът остана окован. И той поспа, колкото можа.
Докато самолетът маневрираше на площадката пред огромните хангари в американската зона на базата, посрещачите вече се бяха строили.
Майорът от военната полиция, който водеше охранителния отряд, със задоволство отбеляза, че афганистанските му колеги са подходили отговорно. Край затворническия бус чакаха двайсет войници от местните спецчасти, водени от командира си, генерал Юсуф.
Предаването на затворника отне само секунди. Майорът отдаде чест на генерала, който му отвърна със същото.
— Пазете го добре, сър — каза американецът. — Костелив орех е.
— Не се притеснявайте, майоре — отвърна афганистанският офицер. — Ще прекара остатъка от живота си в затвора Пул и чарки.
Само след минути бусът отпраши на юг към Кабул, следван от камиона с войниците. По тъмно бусът и камионът се разделиха след инцидент, който по-късно щеше да бъде окачествен като липса на добра организация. Бусът продължи сам.
Пул и чарки е мрачно, ужасяващо място в дефилето източно от Кабул. По време на съветската окупация затворът бе под контрола на тайната полиция Хад и често бе огласян от писъците на измъчваните. Няколко десетки хиляди пък така и не излязоха живи оттам през гражданската война.
Условията бяха значително подобрени след създаването на новата Република Афганистан, но в усойните коридори и подземията зад назъбените каменни стени сякаш още се чуваха призраци.
За щастие бусът така и не стигна дотам.
Петнайсетина километра след раздялата с камиона от едно разклонение на пътя зад гърба му изникна пикап. Когато фаровете отзад присветнаха, шофьорът отби вдясно и спря на предварително уговореното място зад няколко изсъхнали дървета. Тук трябваше да се случи „бягството“.
Затворникът беше освободен от белезниците още на излизане от Баграм. Докато колата се носеше по пътя, той се преоблече в сив вълнен камеез и нахлузи на краката си боти. Малко преди да спрат, уви около главата си страховития черен талибански тюрбан.
Междувременно от пикапа изскочи генерал Юсуф и веднага пое нещата в свои ръце.
В открития багажник лежаха четири трупа, отмъкнати от градската морга. Два от тях бяха с бради и облечени в талибански дрехи. Всъщност телата принадлежаха на строители, загинали при срутването на едно скеле.
Другите два трупа бяха жертви на автомобилни катастрофи. Пътищата в Афганистан са толкова разбити, че е най-удобно да караш по осевата линия в средата. И понеже се счита за мекушаво да отбиеш встрани само защото срещу теб се носи друг автомобил, броят на жертвите е повече от внушителен. Двата гладко избръснати трупа бяха облечени в униформи на затворнически пазачи.
Те щяха да бъдат открити с оръжия в ръце. По телата им имаше рани от куршуми. Талибаните явно бяха чакали в засада край пътя и по време на престрелката двама от тях също бяха загинали. Вратата на буса беше разбита с кирка и оставена отворена. Точно така щяха да го намерят на следващия ден.