Пешавар може и да е пълен с ислямисти, но радикалите в Кета са дори повече. Вероятно единственото място с повече яростни симпатизанти на Ал Кайда е Мирам Шар. Северозападните крайгранични провинции се подчиняват на местното племенно право и макар на практика да са отвъд афганистанската граница, основното им население е пущунско, говори се пущу и предаността към традиционните ислямски ценности е огромна. Да носиш талибански тюрбан по тези земи кара останалите да се съобразяват с теб.
Макар от Кета на юг към Карачи да води магистрала, Мартин пое по по-малкия път на югозапад към мизерния пристанищен град Гуадар, съвсем близо до границата с Иран.
През последните години бившето заспало и пропито от вонята на риба селце се бе превърнало в ключово пристанище за всевъзможни контрабандисти и най-вече за търговците на опиум. Ислямът може и да забранява наркотиците, но това важи само за мюсюлманите. Верните последователи на Пророка нямат нищо против неверниците от Запада да се тровят, стига да плащат добре.
Затова Иран, Пакистан и особено Афганистан са покрити с макови полета, реколтата от които се рафинира на място и после тайно се прекарва на Запад, за да се превърне в крайна сметка в хероин и смърт. Специална роля в този трафик е отредена и на Гуадар.
За да избегне опасността да бъде разкрит от някой пущун в Кета, Мартин отново намери един белуджи, който да го закара с камиона си до пристанищния град. Междувременно Разбра, че за главата му е обявена награда от пет милиона афгана — но само в Афганистан.
На третата сутрин след раздялата си с човека, който му бе пожелал успех, той слезе от камиона и с удоволствие седна да изпие чаша сладък зелен чай в едно заведение на улицата.
Очакваха го. Но не местните.
Двадесет и четири часа преди това единият „Предатор“ излетя от Тумрайт. Двата безпилотни самолета щяха да се редуват денонощно над зоната за разузнаване.
UAV-RQ l L „Предатор“, производство на „Дженеръл Атомикс“, не представлява кой знае каква гледка. По-скоро прилича на набързо скициран прототип от тефтера на някой авиомоделист. Дълъг е само осем метра и е съвсем тънък. Размахът на крилата му е четиринадесет метра и половина. Перките се задвижват от двигател „Ротакс“ със 113 конски сили, разположен в задницата, а резервоарът побира триста и осемдесет литра гориво.
И въпреки това той може да достигне скорост от 217 км.ч. (или 117 възела) и безпроблемно да планира със 135. Може да издържи във въздуха над 40 часа, но най-често бива изпращан в зони в радиус до 750 км от базата, над които кръжи едно денонощие, докато свърши задачата си, и се връща обратно.
Тъй като двигателят му е отзад, посоката се контролира от предната част. За навигацията се грижи или наземен оператор, или компютър, който следва предварително зададени параметри.
Тайното оръжие на „Предатора“ се намира в заобления му нос. Електронните устройства там се свързват със сателитите и чрез тях изпращат към базата всички фотоси и звуци, които улавят. Към земята долу пък са насочени радар „Линкс“ и фотоапаратура L-3 „Уескам“, чиито по-нови версии — като тези, използвани над Оман — могат да работят нощем, през гъсти облаци, дъжд или сняг и да дават ясна картина от набелязаната цел.
По време на инвазията в Афганистан често се случваше да се маркират важни цели, но да не остава време за нанасяне на удар. Така се наложи да бъде произведена нова версия. Летящото око беше съоръжено с ракета „Хелфайър“.
Две години по-късно лидерът на Ал Кайда в Йемен напусна тайното си убежище във вътрешността на страната в „Ландкрузър“ с още четирима души. Той нямаше как да знае, че на екрана в Тампа в същия момент го наблюдават няколко чифта американски очи.
Последва заповед и безпилотният самолет изстреля ракетата си. След секунди „Ландкрузърът“ и пътниците му бяха изтрити от лицето на земята. А плазменият екран във Флорида предаде случилото се в цвят и детайли.
Двата „Предатора“ в Тумрайт не носеха ракети. Единствената им задача бе да патрулират на височина 6100 метра, далеч от чуждите погледи и радари, и да наблюдават земята и морето отдолу.
В Гуадар има четири джамии и англичаните деликатно успяха да измъкнат от пакистанското разузнаване, че най-малката от тях се смята за гнездо на фундаменталистка агитация. Подобно на повечето подобни места, молитвите в джамията се водеха от един имам и съществуването й се крепеше основно на даренията от вярващите.