Основател и настоятел на джамията бе Абдула Халаби. Той познаваше хората си добре и докато водеше молитвите, седнал малко над равнището на главите им, начаса разпознаваше новодошлите. Затова, макар и в задните редици, черният талибански тюрбан веднага му направи впечатление.
След службата, докато брадатият непознат се готвеше да се обуе, за да се влее в тълпите на улицата, имамът го дръпна за ръкава.
— Нека милостивият Аллах те дари със здраве — каза той на арабски.
— И теб — отвърна на същия език непознатият. Имамът усети пущунския му акцент. Беше познал — мъжът идваше от племенните територии.
По рождение Фейсал бин Селим беше катарец. Произхождаше от бедно рибарско семейство. Обитаваха колиба на брега на кална рекичка край селцето, което години по-късно, чак след откриването на петрола, създаването на Обединените арабски емирства, оттеглянето на англичаните и пристигането на американците, щеше да се превърне в оживената столица Доха.
Детството му мина под знака на бедността и задължителното преклонение пред високомерните бели чужденци.
Бин Селим обаче бе твърдо решен да се издигне в живота. Избра единствения път, който познаваше — морето. Записа се в екипажа на местен товарен кораб и докато той кръстосваше от остров Мазира и Сала в оманската провинция Дофари до пристанищата на Кувейт и Бахрейн, Бин Селим използва пъргавия си ум, за да научи много нови неща.
Едно от тях беше, че постоянно се намира някой с нещо за продаване и че в много от случаите е готов да го даде евтино. И че някъде другаде винаги има човек, съгласен да плати за същото много повече. А между тях стои институцията, наречена „митница“.
Затова Фейсал бин Селим започна да печели от контрабанда.
По време на пътуванията си видя много неща, достойни за уважение: фини платове и дрехи, ислямско изкуство, културни паметници, древни издания на Корана, ценни ръкописи и красотата на великите джамии. Видя и неща, които си спечелиха презрението му: богати западняци с тлъсти порозовели от слънцето меса, отвратителни жени по бикини, пияни мъже и купища незаслужени пари.
Не му убягна и фактът, че владетелите на държавите от Залива също трупаха лесни богатства от черните извори в пустинята. И понеже с лекота приемаха навиците на западняците, наливаха се с вносен алкохол и спяха с русите им курви, той започна да презира и тях.
Две събития белязаха живота на Фейсал бин Селим до четиридесетата му годишнина, двайсет години преди момчето белуджи да го причака на пристанището в Гуадар.
Първо, успя да спечели достатъчно пари, за да поръча, закупи и пусне на вода една великолепна платноходна гемия, конструирана от най-изкусните производители в Сур. Името й беше „Раша“ — „Перлата“.
Освен това стана ревностен уахабит.
Когато новите пророци, следовници на учението на Маудиди и Саид Кутб, обявиха джихад на ересите и извращенията, той на мига ги подкрепи. Мислите и молитвите му бяха с младите мъже, които се изправиха срещу съветските безбожници в Афганистан, а когато неколцина други врязаха самолетите в кулите на алчния западен бог, той коленичи и се помоли те наистина да пристъпят в градините на Аллах.
В очите на околните Фейсал бин Селим се оставаше възпитаният, скромен, изискан и благочестив капитан на „Раша“. Пренасяше стоки из целия Залив и не се забъркваше в неприятности. Но ако истински набожен човек потърсеше помощта му, той нямаше да се поколебае да му я окаже.
Западните разузнавания разбраха за съществуването му, когато активист на Ал Кайда, заловен в Хадрама и пропял в затвора в Рияд, призна, че често свръхсекретни съобщения за бин Ладен — толкова тайни, че се пренасяли от куриер, който ги наизустявал и бил готов да се самоубие, преди да го заловят — се пренасяли от Саудитска Арабия с кораб. Куриерът бил прекарван до брега в Белуджистан и оттам поемал на север към Уазиристан и убежището на шейха. Корабът, за който ставаше въпрос, бе „Раша“. Западните служби получиха одобрението и съдействието на пакистанското военно разузнаване да следят гемията, без засега да се намесват.
Фейсал бин Селим пристигна в Гуадар, натоварен с бяла техника от безмитната зона в Дубай. Караше хладилници, перални машини, микровълнови печки и телевизори. Щеше да прекоси Залива обратно с товар от пакистански килими, изтъкани от пръстите на малолетни роби и предназначени за краката на богатите западняци, които купуваха луксозни вили на изградените край бреговете на Дубай и Катар изкуствени острови.