Мъртвият египтянин беше проявил тотална наивност в опитите си да потроши компютъра. Всъщност дори да бе пробвал да изтрие файловете му, нямаше да е достатъчно. Във Великобритания и Щатите имаше гении, които можеха да извлекат от твърдия диск всяка дума или знак, изписани от клавиатурата му.
— Жалко за този тип, който и да е той — промърмори агентът от МИ-6.
Разак изсумтя. От негова гледна точка, бе взел правилно решение. Ако бяха изчакали, заподозреният можеше и да изчезне. Ако пък беше пуснал агентите си да душат около сградата дни наред, със сигурност щяха да ги забележат, а и нямаше гаранция, че птичето пак нямаше да изхвърчи. Затова беше решил да действа твърдо и бързо и ако разполагаше с още някакви си пет секунди, тайнственият самоубиец сега щеше да е с белезници.
Сега обаче Разак трябваше да подготви съобщение за медиите, в което да се казва, че неизвестен бандит е намерил смъртта си при опит да бъде арестуван. Поне докато не разкриеха самоличността му. Ако се окажеше, че е терорист от Ал Кайда, американците щяха да настояват за шумна пресконференция, на която да разтръбят за поредния си триумф.
Полковникът още нямаше представа всъщност колко високо в йерархията бе стоял Тефик Ал Кор.
— Изглежда, ще имаш доста работа тук — обади се О’Дауд. — Нали не възразяваш да взема мерки този лаптоп благополучно да стигне до офиса ти?
За щастие, Абдул Разак имаше чувство за хумор. Без чувство за хумор никой в света на задкулисните операции нямаше да съумее да запази разсъдъка си. Думата „благополучно“ го развесели.
— Ще съм ти изключително благодарен — отговори той. — Четирима от моите хора ще те изпратят до колата. За всеки случай. А когато свърша тук, няма да е зле да довършим безнравствените си занимания с онази бутилка.
Притиснал здраво безценния товар към гърдите си, човекът на МИ-6 слезе до „Ландкрузъра“ заедно с пакистанските войници — по един отпред, отзад и от двете му страни. Техниката, която му трябваше, вече го чакаше на задната седалка, а зад волана бе шофьорът му, предан до смърт сикх, който пазеше и нея, и автомобила.
Щом „Ландкрузърът“ стигна до едно пусто място извън Пешавар, О’Дауд прикачи лаптопа към своята по-голяма и помощна „Текра“, която веднага се свърза с щабквартирата на Британската правителствена комуникационна служба (БПКС) в Челтнам, Котсуолд Хилс.
О’Дауд знаеше горе-долу как да борави с техниката, но все още се изумяваше от вълшебството на новите технологии. За няколко секунди съдържанието на харддиска прекоси киберпространството и се озова в Челтнам, на хиляди километри от Пешавар. Комуникационната служба изсмука вътрешността на лаптопа с лекотата, с която паяк изсмуква телесните течности на муха.
После О’Дауд закара преносимия компютър до щаба на ПКЦ в Пешавар и го повери в сигурни ръце. Още преди да беше стигнал дотам, от Челтнам вече бяха споделили новопридобитото съкровище с американската Агенция за национална сигурност (АНС) във Форт Мийд, Мериленд. Беше черна нощ в Пешавар, ранно утро в Котсуолд Хилс и късен следобед в Мериленд. Но това нямаше значение. Хората в БПКС и АНС не се интересуват дали навън е ден, или нощ.
И двете централи, разположени в комплекси от сгради, разпръснати в идилична провинциална среда, подслушват без почивка всички точки на земното кълбо, от полюс до полюс. Трилиони думи, изговаряни всекидневно от човечеството на петстотин езика и повече от хиляда диалекта, се прихващат, сортират, пресяват, запомнят, изхвърлят и, ако звучат по-любопитно, анализират и проследяват.
И това е само началото. Двете агенции непрестанно дешифрират стотици кодове и разполагат със специални отдели за възстановяване на изтрити файлове и разкриване на киберпрестъпления. Докато различните райони на планетата навлизаха в нов ден и нова нощ, експертите започнаха да преодоляват препятствията, които Ал Кор си мислеше, че е поставил пред евентуалните натрапници, включително да възстановяват файловете, които той бе убеден, че е изтрил.
Този процес може да бъде сравнен с работата на изкусен реставратор на картини. Най-горният слой мръсотия или допълнително наложена боя се отделя с изключително внимание от платното, за да се разкрие оригиналът отдолу. Така и „Тошибата“ на Ал Кор започна да разкрива файл след файл от тези, които той смяташе за унищожени или много добре скрити.