При едно от излизанията му „Предаторът“ го засече и така в Шотландия разбраха, че е сменил дрехите си.
На четвъртия ден в двора спря „Ван“, който не доставяше стока. Тъкмо обратното. Шофьорът остана зад волана, а другите трима нахлуха в къщата.
По това време останалите живеещи в странноприемницата бяха на работа, а ханджията беше предупреден, че в този час трябва да е на пазар. Тримата посетители знаеха точно какво търсят, бързо стигнаха до нужната врата и нахлуха вътре, без да чукат. Мъжът, който седеше на пода и четеше, се изправи — се озова пред насоченото дуло на пистолет в ръката на човек, обучен в Афганистан. И тримата новодошли бяха с качулки.
Бяха безшумни и експедитивни. Мартин имаше достатъчно опит, за да разбере, че посетителите му са отлично подготвени. Покриха главата му с качулка, завързаха ръцете му отзад и го поведоха към „Вана“. Хвърлиха го вътре, затръшнаха вратата и автомобилът изхвърча на улицата.
„Предаторът“ засне „Вана“, но в базата решиха, че е поредната доставка. След минути автомобилът се изгуби в града.
Съвременните разузнавателни средства вършат чудеса и все пак хората и компютрите лесно могат да бъдат заблудени. Похитителите не знаеха за „Предатора“ над главите си, но фактът, че бяха избрали да си свършат работата малко преди обяд, а не през нощта, заблуди всички в Едзел.
Отне им още три дни, за да си дадат сметка, че техният човек вече не се показва за редовните си разходки в задния двор. Беше изчезнал. Наблюдаваха празна къща. И нямаха никаква представа кой от многото товарни автомобили го е измъкнал.
„Ванът“ всъщност не отиде много далече. На югоизток от Рас ал Хайма се простира камениста пустиня, която стига до планините Рус ал Джибал. Единствените, които могат да оцелеят там, са козите и гущерите.
Похитителите искаха да са сигурни, че някой не ги е проследил, и поеха към планините. Мартин усети как колата отби от асфалтирания път и заподскача по неравната повърхност.
Ако имаха „опашка“, тук лесно щяха да я забележат. „Ванът“ стигна до хълмовете и заизкачва един от тесните пътища нагоре. След още седем-осем километра спря. Водачът на групата, същият, който бе насочил пистолет към Мартин, огледа с мощния си бинокъл пустинята под себе си и града в далечината. Никой не ги следеше.
След малко „Ванът“ пое обратно надолу. Истинската му цел беше една оградена с високи стени къща в предградията.
Щом влязоха в двора, „Ванът“ даде на заден към черния вход и похитителите съпроводиха Мартин по коридор навътре в къщата.
Развързаха му ръцете, чу се щракване и той усети хладния допир на метал върху лявата си китка. Досети се какво е. Гривната най-вероятно бе свързана с верига към болт в стената. Маскираните похитители свалиха качулката от главата му, излязоха, заключиха и залостиха вратата.
Не беше истинска килия, а просто стая със зазидан прозорец. Мартин нямаше как да го знае, но на външната стена дори бе закачена фалшива рамка на прозорец с щори, за да заблуди онези, които биха насочили биноклите си насам.
Като се имаше предвид какво бе изтърпял в тренировъчната програма на САС, Мартин намираше обстановката за повече от приемлива. На тавана имаше крушка, обвита с предпазна решетка. Светлината беше слаба, но напълно достатъчна. Имаше легло, стол и химическа тоалетна. Макар да бяха в различни части на стаята, веригата стигаше до всичките.
Лявата му китка бе в стоманена гривна, свързана със скоба в стената. Не можеше да достигне вратата, през която — дано — щяха да му носят вода и храна, а шпионката означаваше, че ще следят движенията му по всяко време на денонощието.
В замъка Форбс се беше разразила следната дискусия: трябва ли да носи със себе си някакво проследяващо устройство?
В днешно време има толкова миниатюрни излъчватели, че просто могат да бъдат инжектирани под кожата, без дори да наранят епидермиса. Големината им е колкото главичка на карфица и нямат нужда от енергиен източник, защото се затоплят от кръвта. Но обхватът им е ограничен. Нещо повече — могат лесно да бъдат разкрити от свръхчувствителен детектор.
— Тези хора въобще не са тъпи — каза тогава Филипс. Колегата му от ЦРУ се съгласи.
— Сред тях има суперобразовани специалисти — добави Макдоналд, — чиито познания по високите технологии и компютрите са смайващи.
Никой в замъка Форбс изобщо не се съмняваше, че ако Мартин бъде проверен с модерен скенер и открият нещо в тялото му, ще е мъртъв след минутка. Затова в крайна сметка решиха да не имплантират излъчвател.
След час похитителите се появиха отново. Все още бяха с маски. Съблякоха го, провериха го основно и отнесоха дрехите му в друго помещение, за да ги претърсят допълнително.