Петнайсетгодишният Али Азис, който вече говореше доста сносен английски, постъпи в британско училище и след три години го завърши не само с познания по езика, но и с отлични оценки. Когато настъпи моментът семейството му да се върне у дома, той предпочете да остане и се записа в техническия колеж в Лоубъро. Четири години по-късно получи научна степен по химия и започна да подготвя доктората си.
Междувременно започна да посещава една лондонска джамия, ръководена от фанатизиран духовник, и постепенно, както обичат да казват медиите, се радикализира. На двадесет и една мозъкът му вече беше напълно промит и той пламенно подкрепяше Ал Кайда.
По някое време му предложиха да посети Пакистан и той прие. Пристигна там, прекоси Хайбер и се озова в един от тренировъчните лагери на Ал Кайда, където прекара половин година. Подготвиха го за „спящ“ агент, който щеше да води тих живот в Англия, без да попада в полезрението на властите.
Когато се върна в Лондон, той направи това, което правеха всички: отиде в посолството, каза, че си е загубил паспорта, и му издадоха нов. В него обаче издайническият печат от Пакистан липсваше. На всички, които го питаха, казваше, че е бил на гости на семейството и приятелите си в Залива. Не споменаваше и дума за Пакистан или Афганистан. През 1999-а успя да си намери място като лектор в университета „Астън“ в Бирмингам. Две години по-късно англо-американските войски нахлуха в Афганистан.
Отначало го обзе паника, че могат да се натъкнат на някакви доказателства за престоя му в тренировъчния лагер. Отговорникът за терористичните звена на Ал Кайда — Абу Зубайда — обаче си беше свършил работата. Нямаше и следа от пребиваването на човек на име Хатаб. Така той остана неразкрит и постепенно се издигна до водач на Ал Кайда във Великобритания.
Горе-долу по същото време, когато самолетът с доктор Хатаб излетя за Лондон, „Яванска звезда“ напусна пристанището на Бруней и пое в открито море.
Целта на кораба, както обикновено, беше пристанище Фриймантъл в Западна Австралия. Капитанът, норвежецът Кнут Херман, нямаше основание да смята, че пътуването му ще се различава от предишните. Курсът се очертаваше рутинен и скучен.
Той бе наясно, че водите по тези места са сред най-опасните в света, но не заради плитчини, рифове, подводни течения, бури или цунамита. Истинският проблем бяха пиратите.
Всяка година в територията между Малакския проток и море Сулавеси стават над петстотин пиратски нападения върху търговски кораби и средно стотина от тях завършват с превземането им. В някои случаи съдовете се освобождават срещу откуп, а в други никой повече не чува за тях, което означава, че екипажът е убит, а стоката — разпродадена на черно.
По традиция капитан Херман не се притесняваше от пиратски атаки, защото бе убеден, че товарът му не представлява интерес за морските разбойници. В този случай обаче грешеше.
Отначало корабът се насочи на север. Трябваха му шест часа, докато премине покрай град Куда, заобиколи най-северната точка на Калимантан при Шаба и се спусне на югоизток към архипелага Сулу.
Капитанът смяташе да се промуши покрай кораловите острови през дълбок пролив между островите Тауитаи и Холо. После лесно щеше да прекоси море Сулавеси на юг към крайната си цел.
Тръгването на кораба от Бруней не остана незабелязано и бе последвано от кратък телефонен разговор. Дори някой да го подслушваше, щеше да разбере единствено, че нечий чичо вече бил по-добре и до дванайсет дни щял да бъде изписан от болницата. В действителност това означаваше, че им остават дванайсет часа до прихващането.
Обаждането бе прието от мобилен телефон в малък залив на остров Холо. Прие го един добър познат на господин Алекс Сийбарт от лондонското Сити, а именно — господин Лампонг, който обаче вече не си играеше на бизнесмен от Суматра.
Дванайсетте мъже под негова команда бяха чиста проба главорези, толкова добре платени, че го следваха безропотно. Освен криминално проявени, те бяха и мюсюлмански екстремисти. Членовете на движението Абу Саяф, което се подвизава в южните Филипини, само на няколко километра от североизточния индонезийски бряг, имат славата не само на религиозни фанатици, но и на наемни убийци. Лампонг им направи оферта, която щеше да им позволи да изпълнят и двете си основни функции.
Призори двата катера заеха позиции между Холо и Тауитаи и зачакаха. Час по-късно „Яванска звезда“ се зададе срещу тях. С опита, който имаха зад гърба си, за бандитите не представляваше никаква трудност да превземат кораба.