Капитан Херман изкара цялата нощ зад руля и когато зората обагри Тихия океан, отстъпи място на първия си офицер и слезе долу. Десетимата членове на екипажа му още спяха на койките си.
Индонезийският помощник-капитан видя, че към носа се носят два катера, но нямаше много време да реагира. Мургавите босоноги мъже с лекота се прехвърлиха на палубата и се затичаха към мостика. Остана му време единствено да натисне бутона за аварийния звънец. Мъжете влетяха в кабината, някой опря нож в гърлото му и се разнесоха викове: „Капетан, капетан“.
Виковете бяха излишни, защото измореният Кнут Херман вече се качваше по стълбите, за да види какво става. Двамата с Лампонг стигнаха на мостика почти едновременно. Лампонг стискаше в ръка „Узи“. Норвежецът знаеше, че няма смисъл да се съпротивлява. Пиратите и работодателите му във Фриймантъл щяха да се разберат за откупа.
— Капитан Херман…
Копелето знаеше името му. Ударът беше планиран.
— Ще помолите ли първия си офицер да каже дали през последните пет минути е осъществил някаква радиовръзка?
Нямаше нужда да го пита. Лампонг говореше на английски, езика, на който норвежецът и неговият помощник обикновено контактуваха. Индонезиецът се разкрещя, че дори не е докосвал радиото.
— Чудесно — отбеляза Лампонг и избълва поредица заповеди на местен диалект. Първият офицер ги разбра и се опита да извика. Норвежецът не разбра и дума, но всичко му се изясни след миг, когато мъжът, който държеше помощника му, изви главата му назад и с едно движение му преряза гърлото. Капитан Херман пътуваше от четиридесет години по моретата и никога не бе страдал от морска болест, но сега се наведе над руля и повърна.
— Ще трябва да се почисти — спокойно каза Лампонг. — И така, капитане, на всяка минута, в която откажете да ми се подчините, това ще се случва с по един от хората ви. Ясен ли съм?
Вкараха норвежеца в малката апаратна отзад и той настрои радиопредавателя на шестнайсети канал, международната честота за свръзка при бедствия. Лампонг му подаде изписан лист.
— Когато натисна бутона за свръзка и ви кимна, искам панически да изкрещите написаното тук. В противен случай хората ви ще започнат да умират един по един. Готов ли сте?
Капитан Херман кимна. Не се налагаше да се преструва на изплашен.
— Тревога, тревога, тревога! „Яванска звезда, Яванска звезда…“ Голям пожар в моторното отделение… не мога да направя нищо… координатите са…
Виждаше, че координатите са неверни. Според тях трябваше да се намират на стотина мили на юг в море Сулавеси. Но нямаше намерение да спори. Лампонг прекъсна връзката, после опря дулото в тила на норвежеца и го изтика от апаратната.
Двама от екипажа на „Яванска звезда“ вече чистеха кръвта и повърнатото от палубата. Останалите осем бяха под охраната на шестима главорези. Други двама бандити бяха на мостика. Последните четирима бяха заети да прехвърлят в единия от катерите — този, върху чиято палуба бяха подредени резервни варели гориво — спасителни пояси, жилетки и надуваеми салове.
Щом приключиха с товаренето, същите четирима се качиха на катера и той се понесе на юг. Тропическите води бяха спокойни и със скорост от петнайсет възела щяха да изминат стотината мили за не повече от седем часа, а за още десет — да се приберат в убежището си.
— Нов курс, капитане — спокойно каза Лампонг. Гласът му беше кротък, но в очите му ясно се четеше омраза.
Новият курс бе обратно на североизток, между островите в архипелага Сулу и навътре във филипинските териториални води.
Замбоанга е една от южните провинции на остров Минданао и части от нея са буквално недостъпни за филипинското правителство. Това е територията на Абу Саяф. Там те обучават своите бойци и складират плячката си. „Яванска звезда“, макар и непродаваем, си беше ценна плячка. Лампонг заговори на местния диалект с водача на пиратите. Онзи посочи напред към едно тясно устие, което се виеше навътре, обградено от гъстата джунгла.
Въпросът беше: „Могат ли твоите хора вече да се справят сами?“ Отговорът беше утвърдителен. Тогава Лампонг извика нещо на бандитите върху палубата и те моментално изтикаха моряците до парапета и откриха огън. Телата им се прекатуриха в топлите морски води. Акулите надушиха кръвта веднага.
Случилото се така изненада капитан Херман, че му трябваха две-три секунди, докато се окопити. Така и не ги получи. Куршумът на Лампонг прониза гърдите му и той на свой ред пльосна в морето.
След половин час две моторници, откраднати седмици по-рано, вече бяха изтеглили „Яванска звезда“ до дървен кей в устието. Клоните на дърветата скриваха кораба от всички страни. Скрити бяха и двете ниски работилнички с ламаринени покриви, в които бяха струпани металните листа, резачките, оксижените, електрическият генератор и боята.