Хатаб се вгледа в пленника си. Макар и все още изпълнен с дълбоки съмнения, той беше сигурен в едно. Мъжът срещу него наистина бе Измат Хан. Оставаше само въпросът дали американците не бяха успели да го пречупят.
— Твърдиш, че си започнал нещо като лична война. Свой собствен джихад. Че никога не си помислял да спреш. И къде те отведе това?
— Сражавах се срещу Северния съюз и срещу останалите съюзници на американците.
— Но не и преди октомври 2001-ва — отбеляза Хатаб.
— Преди това в Афганистан нямаше американци — каза Мартин.
— Така е. Значи ти се би за Афганистан… и загуби. А сега искаш да се биеш в името на Аллах.
Мартин кимна.
— Точно както ми предсказа Шейхът.
За първи път от началото на разговора самообладанието на Доктор Хатаб го напусна. Той замръзна и с полуотворена уста се втренчи в брадясалия човек срещу себе си. Чак след половин минута успя да прошепне:
— Ти… си се срещал лично с Шейха?
Въпреки че бе прекарал месеци в тренировъчния лагер, Хатаб така и не беше срещал Осама бин Ладен. „Ландкрузърът“ със затъмнени стъкла мина покрай тях само веднъж, без да спира. Той буквално бе готов да отсече едната си ръка, за да получи шанса за среща, да не говорим за разговор с човека, когото боготвореше.
Мартин кимна. Внезапно Хатаб възвърна самоувереността си.
— Искам да ми разкажеш как, къде и какво точно стана, без да пропускаш и най-малката подробност.
И Мартин му разказа. Обясни му за лашкара на баща си, към който се бе присъединил след връщането си от Пешавар. Каза му как съветският хеликоптер го заварил с група бойци на скалистия хребет и как опитали да се скрият зад купчините камъни.
Не спомена нито британския офицер, нито ракетите „Блоупайп“, нито свалянето на хеликоптера. Разказа само за тракащата картечница и хвърчащите каменни отломки и как накрая хиндът, слава на Аллах, останал без амуниции.
Разказа още за особеното усещане като от удар с чук в бедрото и как другарите му го пренесли на ръце през долината, докато най-сетне не попаднали на човек с муле, и как после го откарали в пещерите при Шаджи и го оставили в ръцете на арабите.
— Шейха, кажи ми за Шейха — настоя Хатаб. Мартин му разказа и това. Кувейтецът записа диалога дума по дума.
— Би ли повторил, моля те.
— Той каза: „Ще дойде ден, когато Афганистан вече няма да се нуждае от теб, но милостивият Аллах винаги ще разчита на воините си“.
— А после?
— После ми смени превръзката.
— Шейхът ти смени превръзката?!
— Не. Докторът, който беше с него. Египтянинът.
Хатаб се отпусна назад невярващо. Разбира се, докторът. Айман ал Зауахири, най-близкият човек на Шейха. Лидерът на Ислямски джихад, с когото заедно бяха създали Ал Кайда.
Събра листовете пред себе си и каза:
— Ще се наложи отново да те оставя за около седмица, дори повече. Ще трябва обаче да останеш в оковите си. Видя твърде много и знаеш твърде много. Но ако наистина си Афганеца и си запазил вярата си, ще бъдеш приет сред нас с почести. В противен случай…
Хатаб се прибра в хотела и прекара цяло денонощие в писане. Когато привърши, проведе няколко телефонни разговора от чисто нова сим-карта, която после изхвърли във водите на пристанището. Номерът не се подслушваше, но дори и да имаше такава вероятност, разговорите нямаше да разкрият нищо. Доктор Хатаб бе изключително предпазлив човек.
С обажданията той успя да си организира среща с Фейсал бин Селим, собственик на корабчето „Раша“, закотвено в дубайското пристанище. Хатаб отиде дотам с кола под наем, поговори с възрастния капитан и му предаде важно писмо, което онзи скри в гънките на робата си. „Предаторът“ продължаваше да кръжи на шест километра над главите им.
Ислямистките терористични групи са загубили прекалено много от своите водачи, за да не проумеят най-накрая, че колкото и да се внимава, разговорите от мобилни и сателитни телефони са опасни. Западните технологии за прихващане, проследяване и дешифриране просто са твърде добри. Другият сериозен проблем са паричните преводи през нормалната банкова система.
За да се справят с него, ислямистите използват системата „хунди“, която, с малки промени, датира още от времето на първия халифат. Хунди се крепи на идеята за пълно довесрещу която би подскочил всеки адвокат. Но системата работи, защото перачът на пари, който измами своя клиент, в най-добрия случай, скоро ще загуби бизнеса си.
Ако искаш парите ти да стигнат от точка А до точка Б, намираш този, който извършва услугата, даваш му сумата в брой и посочваш адресата, като предварително знаеш, че за превода ще ти бъде удържана такса.