В точка Б посредникът има партньор, най-често роднина, с когото се свързва и го инструктира да даде определената сума на съответния човек.
В света са разпръснати милиони мюсюлмани, които пращат пари до семействата си в родината, и като се вземе предвид, че няма нито компютри, нито дори разписки, че се работи само в брой и че и двете страни често използват фалшиви имена, тези парични потоци на практика са непроследими.
Що се отнася до комуникациите, проблемът е решен с шифроване на съобщенията с тризначни кодове, които лесно могат да бъдат изпратени с есемес или имейл. Получателят разполага със списък от стотици подобни комбинации, с които лесно разгадава посланието. Това обаче се отнася само за кратки указания или предупреждения. По-дълги и специфични текстове понякога прекосяват половината свят, преди да стигнат местоназначението си.
Западът може и все да бърза нанякъде, но Изтокът разполага с търпение. Той е готов да чака колкото е необходимо. Същата нощ „Раша“ отплава към Гуадар. Предупреден с есемес, куриерът дохвърча с мотоциклета си от Карачи и вече очакваше гемията в пристанището. Взе писмото и пое на север към малкия пакистански град Мирам Шах.
В една чаи-хана там се свърза с друг куриер, който се ползваше с достатъчно доверие, за да бъде допуснат с плика до пещерите в Южен Уазиристан. Отговорът се върна по същия път. Цялата операция отне десет дни.
Междувременно доктор Хатаб напусна Залива. Отправи се първо към Кайро, а сетне продължи на запад към Мароко, където лично избра четиримата североафриканци, които щяха да са част от втория екипаж. И понеже все още не представляваше интерес за службите, никоя агенция не отчете пътуването му.
Господин Уей Уин Ли беше толкова грозен, че ако за външен вид се раздаваха карти, сигурно щеше да получи чифт двойки. Беше нисък, пълен, с тънки ръце и крака, яйцевидна глава и сипаничаво лице. Но пък вършеше работата си добре.
Той и екипажът му акостираха на полуостров Замбоанга два дни преди „Яванска звезда“. Пристигаха от Китай, поточно от Гуандунг, и не губиха време с формалности като паспорти или визи. Просто платиха на капитана на един търговски кораб, който ги докара до остров Холо. Оттам с две моторници се прехвърлиха на филипинския бряг.
Господин Уей поговори с домакина си господин Лампонг и с местния водач на Абу Саяф, който го бе препоръчал, огледа помещенията за хората си, взе половината от уговорения хонорар и пожела да види работилниците. Инспектира ги дълго, после преброи бутилките с кислород и ацетилен и изказа задоволството си. Накрая разгледа направените в Ливърпул снимки. Вече знаеше точно какво се налага да направи, когато „Яванска звезда“ пристигне в Устието.
Специалността му беше преобразяването на кораби и външният вид на над петдесет товарни съда, които кръстосваха Моретата край Югоизточна Азия с фалшиви имена и документи, бе различен именно благодарение на господин Уей.
Той поиска две седмици и получи три — но нито час повече. За това време „Яванска звезда“ трябваше да се превърне в „Контесата на Ричмънд“. Господин Уей не знаеше защо. Не му и трябваше да знае.
На снимките името на кораба от Ливърпул бе заличено. Господин Уей обаче не се интересуваше от имена и документи. Повече го вълнуваше силуетът.
Части от „Яванска звезда“ очевидно трябваше да бъдат изрязани, а други — леко променени. Но преди всичко се налагаше да изработят шест издължени стоманени контейнера, които да бъдат долепени един за друг в две редици върху палубата.
Те, разбира се, нямаше да са истински. Погледнати отстрани и отгоре, щяха да изглеждат напълно автентични, чак до маркировката на „Хапаг-Лойд“. Инспектирани от метър и нещо, нямаше да събудят никакво подозрение. Но отвътре щяха да са свързани помежду си в нещо като дълъг коридор. Покривът им щеше да е на панти и да се отваря, а стената на последните два, долепена в преградата под мостика, трябваше да се превърне в тайна врата.
Господин Уей и хората му щяха да свършат всичко без боядисването. То бе задача за филипинските терористи, които щяха да изпишат и новото име на кораба — но чак когато китайските им гости си заминеха.
В деня, в който ацетиленовите горелки заработиха, „Контесата на Ричмънд“ прекоси Суецкия канал.
Али Азис ал Хатаб се върна в къщата променен. Нареди да свалят оковите на затворника и го покани на обяд. Очите му блестяха възбудено.
— Свързах се лично с Шейха — заяви той.
Отговорът на писмото не беше в писмен вид. Куриерът го наизусти — нещо обичайно за Ал Кайда — и, превозен от „Раша“ до Залива, го предаде дума по дума на очакващия го доктор Хатаб.