В Едзел разполагаха с хиляди лица на потвърдени или предполагаеми членове и поддръжници на Ал Кайда. Доктор Хатаб обаче не беше сред тях.
В Тампа също не обърнаха внимание на стройния млад арабин, но по традиция изпратиха цялата налична информация в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, и в Националната разузнавателна служба във Вашингтон. НРС на свой ред я препрати на британските си партньори в Челтнам, те внимателно разгледаха фотографиите без да забележат нещо важно, и ги предадоха на Службите за сигурност, познати още като МИ-5 — те се помещават в Теме Хаус, на няколко крачки от парламента.
Там един стажант, който много държеше да направи добро впечатление, пусна за проверка през базата данни всички снимки от „Раша“.
Не чак толкова отдавна въоръжени с лупи агенти се взираха в едрозърнести фотографии и се опитваха да си отговорят на два въпроса: кой е мъжът/жената на снимката и виждали ли сме го/я преди. Понякога трябваше да изминат години, преди агентът да натрупа достатъчно опит и интуиция, за да успее да свърже приветливото лице от снимката с, да кажем, приема на виетнамското посолство в Делхи и да заключи, че става въпрос за човек на КГБ.
После се появиха компютрите. Специалният софтуер успя да раздроби човешкото лице на над 600 детайла, сред които разстоянието между зениците на очите (изчислено до микрон), дължината на носа (разделен на седем отделни елемента), устните (двайсет и два елемента), ушите…
О, да, ушите. Аналитиците обичат ушите. Всяка гънка, извивка, вдлъбнатина и изпъкналост там са уникални — досущ като пръстовите отпечатъци. Дори лявото и дясното ухо на човек не си приличат. Пластичните хирурзи пренебрегват важността им, но дай на някой опитен агент ясна снимка на уши и той рано или късно ще открие това, което търси.
Компютрите в МИ-5 разполагаха с много по-обширна база данни от тази в Едзел — включително криминални престъпници без ясно изявени политически пристрастия (защото дори те за определена сума няма да се поколебаят да помогнат на терористите), легални и нелегални имигранти и участници в различни протести и демонстрации. При това не само на територията на Обединеното кралство. С други думи, компютрите на МИ-5 бяха запаметени над три милиона лица от цял свят.
Една от снимките на човека, който разговаряше с капитана на „Раша“, беше почти в анфас — в определен момент той беше вдигнал глава, за да проследи излитащ от летището в Абу Даби самолет. Компютърът раздроби лицето му на необходимите шестстотин детайла и започна да сравнява.
Въпреки че процесорът беше изключително бърз, му трябваше цял час. Но в крайна сметка го откри.
Същото лице бе в тълпата пред една джамия — часове след атентатите на 11-и септември — и ентусиазирано приветстваше думите на оратора, каквото и да казваше той.
Ораторът беше Абу Катада, фанатичен последовател на Ал Кайда в Англия, а тълпата, която се бе събрала в края на този септемврийски ден през 2001-ва, беше съставена основно от членове на екстремисткото движение Ал Мухаджирун.
Стажантът записа увеличеното лице на отделен файл и го предостави на началника си. Файлът в крайна сметка стигна до шефката на МИ-5 Илайза Манингъм-Бюлър, която нареди обектът да бъде поставен под наблюдение. Никой все още не подозираше, че младият стажант е разкрил лидера на Ал Кайда за Великобритания.
По-късно компютрите отново попаднаха на човека — този път заснет по време на церемония, с която получаваше докторската си степен. Името му беше Али Азис ал Хатаб, уважаван учен от университета „Астън“ в Бирмингам.
Събраната до момента информация навеждаше службите на два извода — че имат пред себе си или изключително опитен „спящ“ агент, или глупак, който в младежките си години се е поддал на съмнителния чар на екстремистите. Но ако арестуваха всеки гражданин от втората категория, в затворите нямаше и игла да има къде да падне.
Едно беше сигурно — обектът не беше контактувал с екстремисти след онзи септемврийски следобед пред джамията.
В същото време обаче заблуден глупак едва ли щеше да има общи теми за разговор с капитана на „Раша“ в пристанището на Абу Даби. Следователно… до доказване на противното той попадаше в първата категория — „спящ“ агент на Ал Кайда.
Проверката показа, че в момента лицето отново се намира в Англия и продължава работата си в университета. Въпросът беше: „да го арестуват или да го държат под наблюдение?“. Една снимка, чийто източник нямаха право да разкрият, едва ли щеше да е достатъчна за арест. Затова решиха да продължават да наблюдават учения, независимо колко щеше да струва.