Оставаха още трима. Единият естествено беше Афганеца. Неговото присъствие бе жест лично от страна на Осама бин Ладен. Другият бе инженер-химик и специалист по експлозивите. Третият трябваше да е водачът на мисията. Той обаче все още отсъстваше. Щяха да се срещнат с него по-късно.
Малко преди обяд Лампонг прие обаждане на сателитния си телефон. Разговорът бе съвсем кратък. „Контесата на Ричмънд“ вече бе в открито море. Щеше да стигне Тауитауи и Холо привечер, така че катерите имаха още около четири часа до тръгване. Междувременно Сюлейман и Мартин бяха сменили изисканите си костюми с обикновени панталони, шарени ризи и сандали. Измиха се в залива, после казаха молитвите си и вечеряха риба и ориз.
За Мартин оставаше само да наблюдава — макар и без да разбира какво точно се случва — и да чака.
Водолазите имаха късмет. Повечето пътници в самолета бяха малайзийци и се наредиха на дълга опашка пред гишето за чужденци. И понеже куфарите и на двамата се появиха сравнително бързо, трябваше само да минат през паспортната проверка на своето гише и да се насочат към лентата с надпис „нищо за деклариране“.
Беше сиво мартенско утро. Дали бръснатите им глави, наболите бради или шарените ризи с къси ръкави, изпод които се подаваха мускулестите им ръце, но нещо все пак предизвика интереса на един от митничарите и той ги отклони за проверка.
— Паспортите, ако обичате.
Чиста формалност. Всичко си им беше наред.
— Откъде пристигате?
— От Малайзия.
— Цел на посещението ви там?
Единият от младежите посочи саковете. Изражението му показваше, че намира въпроса за идиотски, защото те бяха с огромното лого на една световноизвестна компания за водолазна екипировка.
Да се правиш на интересен пред митничар е голяма грешка. Лицето на служителя остана безизразно, но тъй като в дългата си кариера той беше попадал на всевъзможни забранени субстанции, пристигащи от Далечния изток, сега просто кимна към единия сак.
Вътре наистина нямаше нищо освен екипировката. Докато го закопчаваше, пръстите му опипаха страничните джобове, той измъкна оттам сгънат плътен лист, огледа го и прочете надрасканото върху него.
— Откъде имате това, господине?
Водолазът се обърка.
— Нямам представа. За пръв път го виждам.
Друг митничар, който стоеше на няколко метра от тях, забеляза, че има някакво напрежение, и се приближи.
— Бихте ли ме изчакали тук? — каза първият и изчезна през една врата.
Многото огледала в митниците не са само за красота. Зад тях често седи дежурната смяна от службите за вътрешна сигурност — в дадения случай беше МИ-5.
След минути водолазите бяха настанени в отделни стаи за разпит. Митническите служители внимателно провериха багажа им. Нищо нередно.
Цивилният агент оглеждаше разгънатия формуляр.
— Явно някой го е пъхнал там — повтори изнервено младият мъж.
Вече беше девет и половина. Стив Хил беше зад бюрото си във Воксхол Крос, когато личният му и свръхсекретен телефон звънна.
— С кого разговарям? — чу се отсреща.
Хил изпита разбираемо раздразнение. Колкото и да беше невероятно, линиите сигурно се бяха преплели.
— Вероятно трябва да ви задам същия въпрос — отвърна той. — Мисля, че имате грешка.
Агентът от МИ-5 беше изчел бележката от раницата на водолаза. Нещо повече — версията на младежа му се виждаше правдоподобна. В такъв случай…
— Обаждам се от Терминал 3 на Хийтроу. Служби за сигурност. Спряхме за проверка пътник от Далечния изток и намерихме в багажа му написана на ръка бележка. Думата „Клин“ говори ли ви нещо?
Сякаш някой удари Стив Хил в корема. Нямаше грешка. Нито преплитане на линии. Той продиктува длъжността и ранга си и нареди двамата мъже да бъдат задържани до пристигането му. Трябваха му пет минути, за да изкара колата от подземния паркинг, да прекоси Воксхол Бридж и да обърне надолу по Кромуел Роуд към летище „Хийтроу“.
След час разпити разбра, че водолазите са чисти и не знаят нищо. Поръча да им донесат закуска и ги помоли отново да си припомнят всяка подробност, която можеше да разкрие евентуалната самоличност на подателя.
Внезапно единият възкликна:
— Марк, помниш ли онзи, май беше арабин, дето ти помогна да свалите багажа от таксито?
— Какъв арабин? — Хил наостри уши.
Водолазите опитаха да го опишат колкото се може по-подробно. Черна коса, къса черна брада, черни очи, мургаво лице. Жилав мъж на около четиридесет и пет. С тъмен костюм.