Деметриос спокойно хвана двете й ръце и без да отговори ни дума, буйно я прегърна.
Тя се смути за малко: но изведнъж стисна колене, сви лакти, изви гръб и каза с нисък глас:
— Ах, аз не се боя от това. Деметриос! Силом ти никога не ще ме обладаеш, ако ще би да съм слаба като влюбена девица, а ти крепък като Атлант. Ти не дириш какво да е удоволствие, ти дириш преди всичко удоволствието, което аз бих ти дала. Ти искаш да ме видиш, да ме видиш цяла, защото ме считаш за хубава и защото аз наистина съм такава. Но луната свети по-слабо от моите дванадесет восъчни свещника. Тука почти нищо не се вижда. А после жените нямат обичай да се събличат на вълнолома. Аз не бих могла да се облека пак, ако не е тука моята робиня. Отпусни ме да се изправя, ти ми причиняваш болки и ръцете.
Те помълчаха няколко минути и след това Деметриос подзе:
— Трябва да свършим, Хризис. Ти знаеш, че аз не ще те насилвам. Но остави да дойда подире ти. Ти си много горда и славата, че си отвъргнала Деметриос, скъпо би ти струвала.
Хризис мълчеше.
Той подзе по-тихо:
— От що се боиш?
— Ти си свикнал с любовта на другите. Знаеш ли какво трябва да дадеш на една куртизанка, която не те люби, за да я обладаеш?
Той кипна от нетърпение.
— Аз не искам да ме любиш. Аз съм уморен от любовта на другите. Аз искам да ми се отдадеш. Ще ти дам за това златото на целия свят. Аз имам това злато тука в Египет.
— Златото на целия свят е в косите ми. Аз съм уморена от златото. Аз не искам злато. Аз искам само три неща. Ще ми ги дадеш ли ти?
Деметриос се досети, че тя ще иска неща невъзможни. Той я изгледа мъчително. Но тя почна да се усмихва и бавно проговори:
— Аз искам сребърно огледало, за да оглеждам очите си в своите очи.
— Ще го имаш. Какво искаш още? Кажи бързо.
— Аз искам гребен, изрязан от слонова кост, за да го спущам в косата си, като рибарска мрежа във вода.
— Друго?
— Ще ми дадеш ли такъв гребен?
— Но разбира се. Свършвай.
— Аз искам бисерна огърлица, за да я окача на гърдите си, когато в стаята си ще танцувам за тебе сватбените танци на своята родина.
Той дигна вежди:
— Това ли е всичко?
— Ще ми дадеш ли такава огърлица?
— Каквато би поискала.
Тя продума с много нежен глас:
— Каквато би поискала? Ах, ето, наистина, какво желаех да ти искам. Ще ми позволиш ли да избера сама даровете?
— Разбира се.
— Кълнеш ли се?
— Кълна се.
— Каква клетва даваш?
— Диктувай ми я.
— В името на Афродита, която си изваял.
— Кълна се в името на Афродита. Но защо е тая предпазливост?
— Свърши се… Аз се безпокоех… Сега съм вече спокойна.
Тя дигна глава:
— Аз избрах даровете.
Деметриос, обзет наново от безпокойство, попита:
— Избра ли вече?
— Да… Мислиш ли, че аз бих приела какво и да е сребърно огледало, купено от някой смирненски търговец или от някоя непозната куртизанка? Аз искам огледалото на мойта приятелка Бакхис, която ми отне един любовник миналата седмица и зле се е подбивала с мене на един малък пир между нея, Трифера, Мусарион и няколко млади глупачки, които всичко ми разправиха. Тя скъпи много това огледало, защото е принадлежало на Родопис, оная, дето е била робиня заедно с Езоп и после е била откупена от брата на Сафо. Ти знаеш, че Сафо е била много знаменита куртизанка. Огледалото й е вълшебно. Казват, че самата Сафо се с оглеждала в него и затова Бакхис толкова го скъпи. За нея няма по-скъпоценно нещо на света; но аз зная де ще го намериш ти. Тя ми каза през една нощ, когато беше пияна. То е под третия камък на домашния й олтар. Там го оставя тя всяка вечер, когато излиза по заник слънце. Иди утре у тях по това време и от нищо се не бой: тя извежда робините със себе си.
— Това е безумие — извика Деметриос. — Ти искаш да крада!
— Но нали ти ме любиш? Аз помислих, че ме любиш. И после, не се ли закле? Стори ми се, че ти се закле. Ако съм се излъгала, да не говорим повече. Той разбра, че тя го погубва, но се остави да бъде увличан без борба и почти доброволно.
— Ще направя това, което искаш — отвърна той.
— О, аз зная, че ще го направиш. Но ти отначало се колебаеш. Виждам, че се колебаеш. Този дар не е обикновен; от философ аз не бих го поискала. Аз го искам от тебе и зная, че ще ми го дадеш.