— По-добре не може и да се каже — рече смаяна Хризис. — Но тогава защо ме упрекваше ти?
— Упреквах те, защото такива жени са сто хиляди. Множество жени вече намират най-висшето удоволствие само при съчетаването пак с жени. Скоро, може бит вие не ще ни приемате вече при себе си, даже на баснословна цена. От ревност те мъмря аз.
Тук Наукратес забележи, че разговорът беше много продължил, и стана.
— Мога ли да кажа на Бакхис да счита, че ще присъстваш?
— Кажи й — отговори Хризис.
Философът я целуна по коленете и излезе с бавни стъпки.
Тогава тя сключи ръце и заговори нависоко, макар че беше съвсем сама.
— Бакхис… Бакхис… Той иде от при нея и не знае. Значи огледалото си е на мястото… Деметриос ме е забравил… Ако се е разколебал още в първия ден, аз съм изгубена, той нищо няма да извърши… Но може би, всичко е вече свършено! Бакхис има друго огледало, с което по-често си служи. Сигурно тя още не знае… Богове! Богове! Никаква възможност нямам да се науча, а може би… Ах, Джала, Джала!
Робинята влезе.
— Дай ми костите за гадаене — каза Хризис, — искам да си хвърля.
И тя подхвърли нагоре четирите малки кости.
— Ах!… Ах! Джала, гледай… Афродитиният случай!
Така наричаха един рядък случай, когато костите показват различни страни. От точно трийсет и шестте различни случая, той беше най-редкият и най-щастливият.
Джала я погледна хладно.
— Какво попита?
— Наистина — каза разочарована Хризис. — Аз забравих да попитам. Аз мислех за едно нещо, но не го казах. Счита ли се пак, ако се не каже това, което човек нека да попита?
— Мисля, че не се счита; трябва да се хвърли отново.
Хризис повторно подхвърли костите.
— Падна се Мидасовият случай. Как мислиш?
— Не се знае. Добро и лошо. Тоя случай се обяснява чрез следния. Хвърли сега само едната кост.
Хризис хвърли трети път. Щом костта падна, тя прошепна:
— Хиоската точка!
И буйно зарида.
Джала мълчеше силно обезпокоена. Хризис плачеше на леглото, разпуснала коси. Най-после тя гневно се извърна към робинята.
— Защо ме накара да повторя? Аз съм уверена, че първото хвърляне показа вярно.
— Ако си попитала — да, щом не си попитала — не. Ти сама си знаеш — каза Джала.
— После, костите нищо не показват; гръцка игра; аз не вярвам, ще опитам друго нещо.
Хризис изтри сълзите си и мина през стаята. Тя взе една кутийка бели жетони, сложена върху малка табличка, пробра двадесет и два и написа върху тях с едно бисерно острие двадесет и двете букви на еврейската азбука. То беше кабалистическо гадаене, което тя беше научила в Галилея.
— Ето на какво вярвам аз. Ето кое никога не лъже — каза тя. — Запретни полата на робата си, тя ще ми послужи за торба.
Хризис хвърли двадесет и двата жетона в полата на робинята, повтаряйки на ум:
„Ще нося ли Афродитината огърлица? Ще нося ли Афродитината огърлица? Ще нося ли Афродитината огърлица?“
Тя извади десетия тайнствен знак, който ясно отговаряше:
„Да“.
VI.
Розата на Хризис
Шествието беше и бяло, и синьо, и жълто, и розово, и зелено.
Приближаваха се към светилището тридесет куртизанки, носещи кошници с цветя, белоснежни гълъби с червени крачка, покривала с най-нежен небесен цвят и скъпоценни украшения.
Един стар белобрад жрец, загърнат презглава в грубо небелено платно, вървеше пред младото шествие и водеше към олтара редицата наведени настрани богомолки.