Аретиас й отвори вратата, преди тя да похлопа, и според гръцкия обичай я въведе в една малка странична стая, развърза ремъците на червените й обувки и нежно изми босите й нозе. После, подигайки или разтваряйки робата й, според мястото, обсипа я с благоухания вред, дето беше необходимо. Защото гостите се улесняваха във всичко; даже и тоалетите им правеха робините, преди да влязат в обедната зала. Най-после тя й подаде гребен и игли, за да оправи прическата си, и сухи и мазни белила, за да изпише устните и бузите си.
Когато Хризис най-после беше готова, тя каза на робинята:
— Кои са сенките?
Така наричаха всички гости, освен един от тях, който беше Призваният. В негова чест се даваше угощението и той довеждаше от своя страна ония, които му беше угодно. „Сенките“ трябваше да си донесат възглавници за легло и да се държат с достойнство.
На въпроса на Хризис Арстиас отговори:
— Наукратес покани Филодем с наложницата му Фаустина, която той е довел от Италия. Поканил е също Фразилас, Тимон и приятелката ти Сезо от Книд.
В същото време Сезо влезе.
— Хризис!
— Скъпа моя!
Двете жени се разцелуваха и почнаха възторжено да се радват на случая, който беше ги събрал наедно.
— Аз се боех да не съм закъсняла — каза Сезо. — Тоя нещастен Архитас ме задържа…
— Как, той още ли?
— Все си е същият. Когато тръгна да отида на угощение в града, той си мисли, че целият свят ще премине над тялото ми. Тогава той иска да си отмъсти предварително и това продължава толкова дълго време! Ах, драга моя! Да ме познаваше той по-добре! Аз почти и не мисля да лъжа любовниците си, и без това имам много.
— А детето? Знаеш ли, че не се забелязва.
— Вярвам. Сега съм на третия месец. То расте горкото, но още не ме смущава. След шест седмици аз ще танцувам. Струва ми се, че това ще му се види много тежко, и то твърде бързо ще си отиде.
— Имаш право — каза Хризис. — Недей да си разваляш снагата. Вчера видях Филематион, малката ни нявгашна приятелка, която от три години живее в Бубаст с един търговец на жита. Знаеш ли какви бяха първите й думи, щом ме срещна: „Ах, само да би видяла гърдите ми“, а очите й бяха насълзени. Аз й казах, че винаги е била хубава, но тя повтаряше: „Само да би видяла гърдите ми, ах, ах, да би видяла гърдите ми“, плачейки като библейска пророчица. Най-после аз видях, че ней почти й се иска да ми ги покаже, и аз поисках да ги видя. Драга моя, две празни торби! А ти знаеш колко бяха те хубави. Толкова бяха бели, че не им се виждаха връхчетата. Не разваляй гърдите си, Сезо! Нека си бъдат млади и прави, каквито са. Двете гърди на куртизанката струват повече от огърлицата й.
Говорейки тъй, жените се обличаха. Най-после те влязоха заедно в приготвената за веселието зала, дето ги чакаше Бакхис: тя стоеше права; кръстът й беше пристегнат с аподесма, а шията й — натегнала от златни нанизи, които достигаха чак до подбрадника й.
— А, драги хубавици, много добре се е сетил Наукратес, да ви събере тая вечер една е друга.
— Ние се радваме, че това става в твоя дом — отвърна Хризис, без да изглежда, че е схванала намека. И веднага, с желание да уязви Бакхис, тя добави:
— Как е Дориклос?
Дориклос беше един много богат млад мъж, който беше напуснал Бакхис, за да се ожени за една сицилийка.
— Аз… аз го отвърнах от намерението му — отговори Бакхис, без да й трепне око.
— Нима?
— Да, казват, че той все пак щял да се ожени, но аз го чакам на утринта след сватбата му. Той лудее по мене.
Питайки: „Как е Дориклос“, Хризис беше помислила: „Къде е огледалото ти?“, но очите на Бакхис не гледаха направо и в тях можеше да се прочете само едно смътно и внезапно смущение. Хризис имаше време да се осветли по тоя въпрос и въпреки нетърпеливостта си, тя съумя да се успокои и да чака по-сгоден случай.
Тя щеше да продължи разговора, но биде прекъсната от влизането на Филодем, Фаустина и Наукратес, към които Бакхис се обърна с нови учтивости. Възхитиха се от бродираната дреха на поета и от прозирната роба на неговата римска наложница. Младата девойка, незапозната с александрийските обичаи, беше намислила да се елинизира така, без да знае, че тоя костюм не беше удобен за угощение и пиршество, дето щяха да излязат танцувалки, облечени в подобни прозирни роби. Бакхис не даде да се забележи, че вижда тая несъобразност, и намери любезни думи да поласкае Фаустина за гъстата й синкава коса, напоена с благоухания, която тя причесваше високо над шията си и прикрепяше с дълга златна игла, за да избегне образуването на петна от благоуханните масла по тънката копринена тъкан ни робата.