ХОР
В Атреевото. И — сама не знаеш ли,
чуй мене, няма да речеш: лъжовна реч!
Трета строфа
КАСАНДРА
А-а!
Богопротивен дом, видял пролята
от брата кръв, обезглавени трупове,
порои кръв, една човешка кланица!
ХОР
Надушва като кучка тая странница,
тя дири и току найде кървите!
Трета антистрофа
КАСАНДРА
А-а!
Ах, вярвам аз на тези мои знаци:
Децата плачат, колят ги, а техният
баща яде опечени месата им!
ХОР
Ний знаем твоята слава на пророчица,
но никакви пророци тук не искаме!
Четвърта строфа
КАСАНДРА
Но ужас! Ах, какво е намислила!
Каква голяма беда,
голямо зло замисля тя в палатите,
непоносимо, неизцелимо!
А помощта е далече!
ХОР
Не проумявам твоите пророчества.
Знам другото — мълвят го всички граждани.
Четвърта антистрофа
КАСАНДРА
А-а, на тъй ли дръзваш, безсрамнице?
Мъжа, с когото лежиш,
ти къпеш — ала как да кажа свършъка?
Та той е близо! Ръка! След нея
друга ръка поразява!
ХОР
Не те разбирам пак — че след загадките
прокоби тъмни чух и съм безпомощен.
Пета строфа
КАСАНДРА
А-а, а-а! Какво е пред очите ми?
Смъртта със свойта мрежа?
Разстила я съпругата — участница
в убийството! Раздоре неуморен,
ликувай! Позорната
жертва е паднала!
ХОР
Защо събуждаш писъка на ериния
над този дом? Тревожат ме словата ти!
Студена кръв напира към сърцето ми,
подобна на тая, която у воин прободен
пресеква със живота, който гасне
при стъпките на идещата смърт!
Пета антистрофа
КАСАНДРА
А! Гледай, гледай! Настрана от кравата!
Коварно тя заплита
в одежда бика чернорог, поваля го
със удар, той се свлича във водата!
Това е коварното
кърваво къпане!
ХОР
Не ще се хваля, че тълкувам правилно
прокоби, но това е на нещастие!
Какво добро вещаят ясновидците
на смъртните люде? Със словообилно изкуство,
чрез много предсказания за мъки,
вселяват страх в човешкото сърце.
Шеста строфа
КАСАНДРА
Горко на мене, клета!
Каква ужасна участ! Виждам своята
при неговата зла несрета!
Защо доведе тук и мене, бедната!
За да умра до него! Мигар иначе?
ХОР
В душата ти е смут по воля божия,
сама за своя дял
несвестни песни пееш,
тъй както непрестанно плаче сивият
печален славей: „Итисе, о Итисе!“ —
и чезне в бездна скърби.
Шеста антистрофа
КАСАНДРА
Уви, уви! О жребий
на славей сладкогласен! Надарили го
с крилато тяло боговете,
със сладостен живот, лишен от горести.
А мене чака гибел от двуостър меч!
ХОР
Отде е твоят празен страх пред пращани
от бог злочестини,
та със страхотен, кобен,
и все пак ясен глас редиш вещания?
И кой разкрива пътя на злокобните
гадания пред тебе?
Седма строфа
КАСАНДРА
О, с тая сватба, с тая сватба Парис
погуби своя род!
Уви, Скамандре, бащини води!
Край твоя бряг отраснах аз, нещастната, отхранена от тебе.
Но скоро при Кокит или при урвите
на Ахерон ще да редя вещания.
ХОР
Ах, колко ясни са сега словата ти!
И младенецът ще ги проумее!
И чувствувам кървава рана в сърцето си
от твоя горък дял,
над който плачеш днес.
Къса се мойто сърце!
Седма антистрофа
КАСАНДРА
О, колко мъки, колко много мъки
в погубения град!
А жертви многобройни бе заклал
баща ми от добитъка в полята ни,
и нищо не помогна
да не претегли моят град съдбата си.
След миг и аз ще падна мъртва наземи.
ХОР
И тези думи са като предишните.
Кое ли божество с враждебна мисъл
връз тебе с нечувана мощ се е хвърлило,
та пееш песента
на мъки и смърт?
Как ли ще свършиш, не знам!
КАСАНДРА
Тогава, нека моето вещание
не гледа изпод було, както младата
невяста. Нека тръгне срещу изгрева
неудържимо, и пред светлината му,
като вълна, разпръсне ужас, по-голям
от този! Няма да мълвя загадъчно.
А вие сте свидетели, че, душейки,
вървя в следите на дела отколешни.
Не ще напусне този дом съзвучният