злокобен хор. Не пее той на хубаво.
Пиян от кръв човешка, още повече
беснее сред двореца сонмът дързостен
на неотстъпни кървави еринии.
Седят и пеят песента на първото
злодейство, плюят върху похитителя,
върху врага на брачно ложе братово.
Как, сбърках ли? Или като стрелец съм аз?
Лъжкиня ли съм, брътвеща пред портите?
Сега се закълни, кажи — не зная ли
на този дом злодействата отдавнашни?
ХОР
С какво ли може да помогне клетвата,
дори да бъде от сърце? Учудвам се —
отвъд морето, в чужди край си раснала,
а всички знае, като да си тукашна!
КАСАНДРА
От Аполон е моят дар пророчески.
ХОР
Навярно те е любил той, безсмъртният?
КАСАНДРА
Преди ме беше срам от туй признание.
ХОР
Така е, подгордява се щастливецът.
КАСАНДРА
Обзет от страст, към мене се домогваше.
ХОР
И, както е редът, чеда родихте ли?
КАСАНДРА
Склонила бих, ала измамих Локсия.
ХОР
А имаше ли вече дар пророчески?
КАСАНДРА
На своя град предричах всички бедствия.
ХОР
И как избягна гнева на Локсия?
КАСАНДРА
След моя грях не вярваха на словата ми.
ХОР
А нам се струва, че предричаш истини.
КАСАНДРА
Уви, уви! О-о! Каква беда!
Кръжи наново страховита болката,
тревогата на вещите гадания!
Ей, виждате ли, седнали над къщата
младежи? Как приличат на видения!
Деца, умрели като че са от свой човек!
В ръце държат месата си, изглеждат ми
като да носят — ах, ужасно ястие! —
черва и дробове, яде ги техният
баща! Затуй ви казвам: лъв безпомощен
останал в къщи, се обръща в брачното
легло — уви! — и готви отмъщение
за моя цар! Да, мой — аз нося робския
хомот. Води войска, погуби Илион,
а виж, не знае: кучката с омразният
език приказва и нарежда радостна,
а — сякаш смърт коварна — готви краят му!
Такава дързост! Тя, жената, станала
убийца на мъжа! Какво чудовище
омразно да я назова? Двуглав ли змей,
или пък Сцила, гибел за моряците,
свирепа майка на смъртта, издишваща
вражда към своя род? О, как ликуваше,
престъпницата, като победителка,
уж радостна от туй честито връщане!
Ако не вярва някой — все едно ми е.
Че бъдното ще дойде. Скоро, жалейки
ще кажеш: „Тя бе истинска пророчица!“
ХОР
Пирът, приготвен от кръвта на рожбите
Тиестови! Разбрах и тръпна, страх ме е,
че слушам не измислици, а истини.
Но другото съвсем смути душата ми!
КАСАНДРА
Ще видите смъртта на Агамемнона!
ХОР
Мълчи, злочеста, и приспи езика си!
КАСАНДРА
И няма цяр срещу това вещание!
ХОР
О, да, ако се сбъдне! Но да пази бог!
КАСАНДРА
Ти молиш тук. Те готвят там убийството.
ХОР
И кой ли мъж готви туй злочестие?
КАСАНДРА
О, ти не си разбрал добре словата ми!
ХОР
Но не разбирам кой тъкми това коварство!
КАСАНДРА
Та аз говоря твърде ясно елински!
ХОР
И Пития говори, но — неясна е.
КАСАНДРА
Какъв е този огън? Ах, обхваща ме!
Ликейски Аполоне, милост, моля те!
Двуногата лъвица, дето с вълк лежа,
догде не бе дома си благородният
стопанин — лъв ще ме убие! Бедната аз!
Тя в съд отровен с бяс поставя моята
награда. Точи меч срещу съпруга си —
за да му плати, че ме е довел със себе си!
Защо за присмех нося тези накити,
повезките пророчески и жезъла?
Ще те строша преди смъртта си! Поврага
вървете! Че сама вървя подире ви!
Обогатете друга със злочестия!
О, гледай, Аполон съблича моята
пророческа одежда! Ах, безмилостно
осмивана от чужд и свой, но без вина,
видя ме той в пророческите накити!
Търпях да ме наричат нища, скитница,
гладница, просякиня и нещастница.
Пророкът, който стори мен пророчица,
ме е повел към жребия ми гибелен.
И днес ме чакат не олтари бащини,
а пън, опръскан от кръвта ми бликнала.
Но няма да загина незачетена
от богове. Ще дойде отмъстителят
и ще погуби майка си, за бащин дял
ще въздаде. Беглец е той, прокуденик,
ала ще увенчае всички бедствия
на своите, призван от гибел бащина.
Защо сега ридаеш тъй, злочестнице?
Та щом видях това, което в Илион
се случи, туй, което победителят
сега понася все по воля божия,
ще тръгна твърдо към смъртта. Че дали са
голяма клетва боговете. Вас, врати,
като врати на ада аз приветствувам.
Но моля, нека бъде ловък ударът,
дано кръвта ми изтече без гърчове,