и лека смърт затвори в миг очите ми!
ХОР
Триклета и премъдра жено, чухме те!
Но щом съзираш края си, защо вървиш
сама към него — като крава жертвена,
която бог подгонва към олтара си?
КАСАНДРА
В бавежа не съзирам избавление.
ХОР
Най-скъпи са последните ни мигове.
КАСАНДРА
Дойде денят. Безсмислено е бягството.
ХОР
Злочеста си от своята решителност.
КАСАНДРА
Такава реч не казват на честития.
ХОР
Но славна смърт е щастие за смъртния.
КАСАНДРА
Ах, татко мой, ах, братя мои доблестни!
ХОР
Защо се спря! От що си тъй уплашена?
КАСАНДРА
О! О!
ХОР
Защо заохка! Пак ли ужас някакъв?
КАСАНДРА
Ах, в тази къща вее гибел кървава!
ХОР
Нали се прави жертвоприношение!
КАСАНДРА
Не, то е сякаш гробно изпарение!
ХОР
Да, да, не е сирийско благовоние.
КАСАНДРА
Отивам. Ще оплача там и своя дял,
и участта на Агамемнон. Спри, живот!
Ах, странници!
Не тръпна като плаха птица в храстите.
Но след като загина, споменете ме,
когато заради жена жена умре
и мъж погине заради измамен мъж.
За този дар те моля днес пред гроба си.
ХОР
Оплаквам твоя край предречен, клетнице!
КАСАНДРА
Ще кажа още думица, ридание
над моя гроб. За сетен път пред слънцето,
пред зрака дневен, моля, нека моите
мъстители се разплатят със моите
убийци — на робинята погубена!
(Влиза в двореца)
ХОР
Уви, човешки дял! Ако е щастие,
подобно е на сянка. А беда е ли е,
изтрива като гъба, всичко писано.
Това ме нажалява още повече.
О, на щастие няма насита човек!
Нему пътя към къщата, сочена с пръст,
не пресичат и никой не казва така:
„В тая къща недей влиза вече!“
И тогава блажените дадоха чест
да превземе града на Приам. Като бог
се завърна дома си. Но щом ще плати
за пролети от прадеди кърви
и със своята смърт ще изкупи смъртта
на отдавна погубени люде —
кой би рекъл, щом чуе за всичко това,
че над него е вечното щастие?
АГАМЕМНОН
(Зад сцената)
О, смъртен удар порази снагата ми!
КОРИФЕЙ
Замълчете! Някой вика, че е смъртно поразен!
АГАМЕМНОН
(Зад сцената)
О, горко ми! Поразен съм за втори път!
ПЪРВИ ХОРИСТ
Мисля, свършено е всичко, царят охкаше така!
Но, мъже, да поразмислим на какво да се решим!
ВТОРИ ХОРИСТ
Тогава аз предлагам да извикаме
на помощ при двореца всички граждани!
ТРЕТИ ХОРИСТ
Аз мисля да влетим, да изненадаме
убийците, догдето в кръв е мечът им!
ЧЕТВЪРТИ ХОРИСТ
И аз съм за такова предложение.
Гласувам: да вървим и да не чакаме!
ПЕТИ ХОРИСТ
Да, ясно е! Това е то, началото,
с което се подготвя тиранията!
ШЕСТИ ХОРИСТ
Но губим време! Те потъпкват мъдрото
съждение с нозе, не спи ръката им!
СЕДМИ ХОРИСТ
Не знам какъв съвет да дам. Щом действуваш,
потребно е да поразмислиш хубаво.
ОСМИ ХОРИСТ
И аз тъй мисля. Че не мога с никакво
решение да възкреся умрелия.
ДЕВЕТИ ХОРИСТ
Какво, и цял живот ще се прекланяме
под игото на властните натрапници?
ДЕСЕТИ ХОРИСТ
Не, тъй не може! Да умрем е по-добре!
Да изберем смъртта пред тиранията!
ЕДИНАЙСЕТИ ХОРИСТ
Но само виковете ни послужиха,
За да решим, че е загинал царят ни!
ДВАНАЙСЕТИ ХОРИСТ
Да разберем, след туй да негодуваме!
Едно е знаем, друго — предполагаме!
КОРИФЕЯТ
Напълно съм съгласен със последното —
да видим ще се случи с Агамемнона.
Тръгват към вратата на двореца. Тя се отваря и Клитемнестра се показва с кървав меч в ръка. Виждат се труповете на Агамемнон и Касандра.
КЛИТЕМНЕСТРА
Изрекох много думи според случая.
Сега спокойно ще река противното.
Как би поставил врага на враг, на мним другар,
онази мрежа на смъртта, но толкова
високо, че да не успее скокът му?
Отдавна тази битка бях замислила.
Забави се, но пак дойде победата.
Стоя, където му нанесох удара.
Признавам, сторих тъй, че той да не можеше
да се отбрани, да избегне своята
съдба. Обвих го с дълга дреха, с истинска
рибарска мрежа — плащ богат и гибелен.
Два пъти го ударих. С двойно викване
отпусна тяло. Като падна наземи,
прибавих трети удар — в чест на адския
владетел, избавителя на мъртвите.
Той падна, спря дъхът му, а от раната